- Шоково поскъпване на годишните такси за платено обучение в големите университети провокира протести сред студентите.
- Софийският университет вдигна таксите за обучение срещу заплащане с по 100%, 200% и дори 300% от новата учебна година.
- Причината е свързана с недомислената бюджетна система за определяне на студентските такси и ограничението за второ висше образование по т.нар. държавна поръчка.
- Промените водят до ситуация, в която да учиш сложни и защитени специалности като "Ядрена енергетика" в България излиза по-скъпо, отколкото в най-добрите университети на Европа.
- В същото време много от местата за студенти по държавна поръчка не могат да се запълнят цяло лято поради липса на интерес.
Това се нарича абсурд: местата за студенти държавна поръчка в много специалности в големите университети стоят празни.
Има студенти, които си плащат на университета, за да учат, но изведнъж таксата им годишно скача шоково - с между 100 и 200%, а за някои с 300%.
Накрая излиза, че да учиш платено в Софийския университет "Ядрена енергетика", е няколко пъти по-скъпо, отколкото в някои от най-престижните технически университети в Германия или Швейцария.
Има студенти, които нямат право на покрито от бюджета обучение в България - например тези, които вече имат диплома. Те, както и други, на които държавата не финансира обучението, следват в платена форма. Поемат и студентската си такса, и издръжката, която иначе се плаща на университета от бюджета за образование.
Тази издръжка расте по решение на държавата, но това не значи, че към определени специалности има интерес. Значи, че студентите, които все пак имат интерес и дават пари, за да учат, вече ще плащат много по-скъпа сметка.
От края на миналата седмица Софийският университет вдигна шоково годишните такси за платено обучение - с между 100 и 200%.
Платеният прием в специалности като "Ядрена енергетика" вече струва на кандидатите по 26 690 лв. на година. Химиците в платеното обучение ще трябва да плащат повече от 28 000 лв. годишно след новата заповед на ректора проф. Георги Вълчев.
Сходна драма се развива и в Пловдивския университет, където студенти дори изязоха на протест заради стопроцентовото повишение на годишните такси.
Платеното обучение по "Психология" е струвало около 2500 лв. през изминалата година. Сега таксата е повишена на над 4200 лв.
Промените са толкова драстични, че сякаш целят да откажат кандидатите, вместо да ги привлекат към нова квалификация.
Някои от тези хора вече са висшисти, на които държавата е отнела правото да получат бюджетна подкрепа за втора университетска диплома. Платеното обучение е единственият им вариант да завършват още едно висше образование. Досега те нямаха право и да получават стипендия за добър успех, докато учат - ограничение, което Върховният административен съд се готви да отмени окончателно.
Народното събрание се опитва да смекчи последиците, като даде право на университетите да намалят таксата за платено обучение, но само до 75% от сумата, която "струва" обучението на един редови студент.
Това обаче се сблъсква с недоволство и от страна на Софийския университет, и от страна на частните висши училища, които критикуват държавата и казват, че нарушава правилата на свободната конкуренция.
Каква е причината за всичко това?
В момента формулата за изчисляване на таксата за платено обучение е 100% зависима от парите, която държавата и редовият студент плащат за една година на университета за обучение.
- Основата на издръжката на студент се определя всяка година с решение на Министерския съвет, после се умножава по коефициент според специалността, допълва се и с проценти по т.нар. оценка за качество на "продукцията" на университета по всяко отделно направление.
- Студентската такса за съответния университет не може да нахвърля 2/3 от държавната субсидия за един студент. Има и защитени специалности, по които учащите са освободени от такса, но тя пак се поема от държавата.
По сегашния закон - таксата за платеното обучение трябва да е 100% от стойността на бюджетната издръжка + парите, които редовият студент доплаща за това, че учи държавна поръчка.
Например: през 2024 г. платеното обучение по Ядрена енергетика в СУ е било срещу 9562 лв. Толкова би трябвало да струва еквивалентното обучение по държавна поръчка в същата година.
Сега, през 2025 г., цената на година в същата специалност се вдига на 26 690 лева (13 647 евро).
За сравнение - в Хайделбергския университет в Германия обучението по физически науки през новата учебна година е безплатно за граждани на ЕС, като изключим административно доплащане за кампус от 85 евро на семестър (или 170 евро годишно). В престижния швейцарски ETH Zurich годишната такса е 1560 евро. Обучението по физически науки в политехниката в Лозана струва 4862 евро на година.
Още по-странно изглежда това на фона на факта, че всяка година СУ едва запълва малкото бройки за студенти държавна поръчка в същите специалности, в които таксите за платено обучение поскъпват драстично.
Местата за прием на студенти по държавна поръчка в СУ за "Ядрена енеретика" са 10, а бройките за платено обучение - само 2.
През 2024 г. през септември - след третото класиране и по-малко от месец преди началото на академичната година, СУ още търсеше 5-има студенти, които искат да се запишав в тази специалност.
Още през март 2025 г. министърът на образованието Красимир Вълчев коментира възможността държавата да започне да финансира и второто висше - т.е. да спре да принуждава вече завършили висшисти да си плащат за допълнителната квалификация.
Това се отнася за инженерно-техническите, природо-математически и други специалности, към които студентите имат слаб интерес, но бизнесът изпитва глад за квалифицирани кадри. Промяната е гласувана, но ще влезе в сила от 1 януари 2026.
Сега депутати от мнозинството - ГЕРБ, БСП и ИТН - са внесли общ законопроект, който евентуално ще позволи на държавните университети да намалят таксата за платено обучение от 100% до праг от 75% от сегашната цена.
Но когато тя вече е увеличена в пъти - това облекчение няма да има особено видим ефект.
"Въпреки твърдението, че настоящите изменения ще доведат до понижаване на таксите за обучение, реално тяхното прилагане ще доведе до почти двойно увеличение спрямо миналогодишните. Те са съизмери и дори по-високи от таксите за обучение в някои чуждестранни университети в Европа, САЩ и Канада. Това поставя българските държавни висши училища в неконкурентна позиция и прави привличането на чуждестранни студенти на практика невъзможно", обясняват от Софийския университет в своя позиция.
Проблем се създава и от това, че високите такси "заварват" студентите, приети в минали години, които не са очаквали, че образованието им ще поскъпне толкова рязко.
Законопроектът не се харесва и на частните висши училища, ако може да се съди по позицията на Варненския свободен университет и Асоциацията на индустриалния капитал.
Те твърдят, че се създава "реална опасност от нарушаване на принципа на равнопоставеност между държавните и частните университети", защото се допуска риск от т.нар. кроссубсидиране, или фактическа държавна помощ за платените студенти в държавни ВУЗ-ове.
Бившият премиер акад. Николай Денков също критикува промените.
"Обясних пред депутатите от ресорната комисия защо това решение не е добро. Припомних им и как ме уверяваха преди година, че студентите в България нямат проблем да си плащат таксите, защото били ниски и имало заеми?! Обясних, че има нужда от по-задълбочено обсъждане. Уверяваха ме, че "всичко ще е наред". А първите протести на студенти - от Юридическия факултет на СУ, вече са планирани", казва той.
Денков твърди, че ще внесе поправки преди второто четене, които ще "блокират възможността за рязко увеличение, както на таксите за платено обучение, така и на таксите за държавна поръчка".
"Спаси София" се оказа една от партиите, които също се обявиха за пълна реформа на образованието, а не само спешно "временно закърпване на положението".
Те орпеделят сегашния модел на финансиране на университетите като "хвърляне едни пари за временно запълване на текущи дупки" и призовават "да се мисли за предоставяне на възможности за набиране на собствени средства, насочени към развитие и подобряване на качеството на обучение и научните изследвания".
"Държавните пари, предоставяни на висшите учебни заведения трябва да целят създаване на кадри, годни за XXI век, а не на среднисти с дипломи за висше образование", се казва в тяхна позиция.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
