Снимка: © Facebook / Boyko Borissov

Публикуваме коменатара на водещия на "Седмицата" по Дарик радио - Кирил Вълчев, с известни съкращения.  


Да вържем премиера! Както вързали Одисей на корабната мачта, когато се връщал към Итака покрай морските сирени, които с омайни песни примамвали корабите към скалите и те се разбивали.

Омир разказва как Одисей затъкнал с восък ушите на всички моряци и сам поискал да го вържат по съвета на богинята Кирка. Така вързан Одисей се спасява от смърт в скалите на сирените.

Така трябва да вържем и българския премиер – който и да е той. За да спре да раздава пари от бюджета на всякакви просители, които с омайни песни тласкат държавния кораб към опасни скали.

Според приетия от Министерския съвет отчет за изпълнението на държавния бюджет за 2019 г., през миналата година правителството е одобрило близо 300 промени в гласувания от парламента бюджет и така Бойко Борисов е раздал, докато плава с джипката, без това да е било предвидено, близо 3 милиарда лева – почти колкото целия годишен разход за здравеопазване и повече от целия годишен приход от данъка върху печалбата на фирмите. 
Отделно министърът на финансите е раздал още почти 200 милиона лева с други над 200 корекции.

Това го позволяват два члена – 109 и 110 – в приетия през 2013 г. при първото правителство на ГЕРБ Закон за публичните финанси, според които правителството и финансовият министър могат да правят промени в приетия от парламента държавен бюджет без никакви ограничения нито за броя на промените, нито за сумите. И без никакви принципи.

Важно е единствено чия песен ще омая премиера. Кметовете – които нямат право да коригират по този начин общинските бюджети – са принудени да пеят на премиера жално за пари, защото нищо от данъците върху доходите и печалбата на територията на съответната община не остава за нея. 

На практика, премиерът и министрите му без никакви обсъждания решават към кой град или село да заплават допълнителни бюджетни пари и за какво – за училище, църква, стадион или улица  - без да е обсъдено нито от парламента, нито от общински съвет кое наистина е най-важното.

Важното е всъщност за какви песни има ухо съответният премиер на България.

Защото ако премиерът не чете книги – никаква песен не може да го накара да даде пари за нова националната библиотека на България, чиито книги гният в селски читалищен салон и бивша детска градина. Ако не ходи на концерти – излишно е класически мелодии да го убеждават за пари за нова национална концертна зала. Ако не стъпва в опера – няма смисъл от арии за разширяването на националната опера с нова зала и музей на българското оперно изкуство.

Ако в свободното си време играе футбол, а не учи чужд език – безсмислено е да му се пеят песни за централна сграда на националното класическо училище на България, в което се учат древни езици. Ако е живял в улични битки – научно-изследователски кораб няма шанс пред бойните.

Три милиарда лева обаче са разхвърляни къде ли не през миналата година от правителството и финансовия министър в зависимост от песните, които са чули и харесали от кметове и други просители. И без въобще да е сигурно, че това е най-добрият начин за влагането им.

Затова законът трябва да върже премиера. Началото на процедурата по обсъждането на бюджета за 2021 г. е подходящ момент членове 109 и 110 от Закона за публичните финанси да бъдат променени и да бъде предвиден праг - и то нисък праг - отвъд който само парламентът може да прави промени в държавния бюджет. 

Ако нещо първоначално прието не може да се изпълни – премиерът с министрите да не могат сами да го сменят. Ако държавата събере повече пари от предвиденото – само депутатите да могат да решат за какво да се използват. Защото когато решават повече хора – тогава между тях със сигурност ще се намерят и такива, които ще обърнат внимание на книги, култура и наука, освен на асфалт и стадиони.

Държавните пари не са на никой премиер.

Както не са на Бойко Борисов автомагистралите и софийското метро – независимо, че председателят на парламента Цвета Караянчева (от която иначе се очаква да стяга въжетата на премиера) поиска миналата събота тези, които не пеят омайни песни за него, да ходят пеша. 

Ходи пеша, питай в бюфета

 както не е на Сергей Станишев новият терминал на софийското  летище, построено когато той беше премиер. И европейски фондове се дават не на Симеон Сакскобургготски, който договори влизането на България в Европейския съюз.  А без виза в Шенген тръгнаха преди 20 години и противници на Иван Костов, който постигна отпадането им. И във Великобритания продължават да ходят без визи всички българи даже и след Брекзит – думата на 2019 г. според Караянчева, която тя написа на таблото пред студиото на Дарик радио – успявайки да сбърка една от само седем букви – с “д” накрая …

Но винаги е по-добре грешките да бъдат не осъждани, а поправяни.

Както грешката с безграничната власт на премиера да раздава пари комуто е харесал омайната песен. И след поправката на тази грешка всеки премиер да бъде по-свободен от съмнения, че от общите пари дава и за къща на някоя омайна сирена отвъд няколко морета.

Току-виж пък тогава се сложи край на това усещане у българите, че корабът на живота им се носи към скали, воден от разпасани кормчии, които разграбват ценен обществен ресурс. Както се свършило и със сирените, след като Одисей сбъднал пророчеството, че ще умрат дори само един кораб да успее да премине покрай тях, устоявайки на омайните им песни.

Това срещу разграбването на ценния обществен ресурс впрочем го написаха онзи ден в искане за оставки на Бойко Борисов, Цвета Караянчева, Иван Гешев, Вежди Рашидов и Емил Кошлуков 123 български интелектуалци плюс още 100 присъединили се вчера. Сред тях са най-големите съвременни писатели на България Георги Господинов, Деян Енев, Захари Карабашлиев, Илия Троянов, режисьорите Александър Морфов, Явор Гърдев, Стефан Командарев, Иван Добчев, Маргарита Младенова, Галин Стоев, Иглика Трифонова и номинираният за Оскар Тео Ушев, актьорите Самуел Финци, Зуека, Деян Донков, Валентин Ганев, Рени Врангова, Радина Кърджилова, Стефания Колева, Христо Гърбов, Цветана Манева, Явор Милушев …

123 творци и интелектуалци поискаха оставка на властта

А разграбването на ценния обществен ресурс и продължаващата с години подигравка с парламентаризма, превърнала Народното събрание в придатък на премиера, срещу които говори в писмото за оставките интелектуалният елит на България, могат да бъдат спрени само ако премиерът – който и да е той – най-сетне бъде вързан да не раздава комуто поиска държавни пари без решение на парламента.

Но затова България има нужда от премиер, който – както Одисей – сам ще поиска да бъде вързан.

Прочети