Най-после Цвета Караянчева се обиди. Като жена. Като политик. Чисто човешки. 

Обиди се, но не защото лидерът на собствената й партия умножи личното й достойнство по нула. Не защото премиерът не е стъпвал на парламентарен контрол от ноември миналата година, а нивото на доверие в 44 Народно събрание е стигнало до -65%. И не защото гостоприемният български народ я посреща с омлет в поцинковани кофи и викове "Оставка" всеки път когато излезе на площада. 

Цвета Караянчева се обиди, защото се погледна в огледалото и гледката я съкруши. 

Заболя я, защото я поставиха на мястото й - там, където името й ще присъства в учебниците по история след 100 години, редом до Антим I, Петко Каравелов, Захарий Стоянов. 

Идеята на Светослав Иванов от "120 минути" да съпостави идеалите на българския парламентаризъм след Освобождението с арогантното "Ходи пеша, бе!" удари точно в целта. Коментар не беше нужен, защото наистина "това е положението". Не беше трудно да се открият разликите между създателите на българската държавност и самодоволството на съвременните й консуматори. 

Гордостта на "острието", което боцка жлъчно по партийните опорни точки, не стои добре на фона на думи за жертвоготовност, свободолюбие, съзнание за обществен дълг и за уважение към чуждото мнение. 

Караянчева се обиди на "120 минути" след напомнянето на цитати от председатели на НС

Да бъдеш председател на Народното събрание - най-висшата позиция в йерархията на държавното устройство - е чест, отговорност и грижа. Не е работа от 9 до 17 ч. между понеделник и петък. Не е занимание за хора, които карат на два чифта принципи и които смятат, че партийната лоялност тежи повече от интелектуалния багаж. 

Пазителят на парламентарния дух не е човекът, който праща журналистите да задават въпросите си във ведомствения бюфет на Народното събрание и не вижда проблема в това. 

Не е човекът, който навиква народа си и му говори на "бе", без да се почувства поне леко неудобно. 

Във всеки случай, не може да е човек, който възприема истината като лична обида, а критиката - като шум в ушите. 

Цвета Караянчева и жената като пакетче чай

Разбира се, никой не може да спре Цвета Караянчева да плува в свои води сред съпартийците си, както съпартийците й имат право да се умиляват от несъществуващия пътен възел "Мездра", докато кликат сърца върху снимка от Китай. 

Но ако това поведение е прилягало на окръжната секретарка на ГЕРБ - Кърджали, вече не отива на председателя на Народното събрание. 

В дни като този си даваме сметка каква непрежалима загуба за българската политика се оказа ранното пенсиониране на Цецка Цачева. Това е положението.


Прочетете още:

Стивън Кинг е "европейска литература", или как ГЕРБ и БСП прочетоха доклада на ЕК

"Не обръщай гръб на голямата мечка": Когато Слави Трифонов прегърна ЕС и НАТО


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Едно убийство между капките

У нас насилието в семейството не е обществена тема, а е рубрика в криминалната хроника

От Скарлет Йохансон до Наоми Осака: Най-влиятелните жени на 2021 г. според FT

Класацията на Financial Times отличи жените-лидери в политиката, спорта, бизнеса и изкуството

Френска шампионка по джудо стана жертва на домашно насилие - но съдът пусна партньора й на свобода

Вълна от недоволство във Франция след скандала с Марго Пино и Ален Шмит

Асен Василев обвърза членството в еврозоната със съдебната реформа

"С текущата съдебна система влизането в еврозоната ще бъде сравнително сложно"

ПП номинира Бойко Рашков за вътрешен министър, но позицията му е под въпрос

Партиите обсъжда още едно ново министерство - на индустрията

47 НС може да въведе изискване за Covid-сертификати

Никола Минчев: Трябва да е ясно, че каквото правило е въведено, трябва да се отнася за всички