Държавите по цял свят са изправени пред проблем, който няма вярно решение: дали да вдигнат ограничителните мерки срещу Covid-19 с риск за здравето на десетки хиляди свои граждани, или да удължат извънредните режими с риск да доведат икономиките си до колапс. 

Дилемата се задълбочава и подари факта, че малко държави извън Южна Корея, Германия и др. могат да си позволят да проведат мащабни програми за изследване на населението си с PCR-тестове. От друга страна, тестовете за антитела остават твърде ненадежден показател за заболеваемостта и имунитета. С други думи - на този етап е изключително трудно да се разбере кои подгрупи може да бъдат пуснати обратно на работа и кои ще трябва да останат под изолацията. 

Но изход от кризата има, твърди пред "Файненшъл Таймс" икономистът Еран Яшив, преподавател в Университета в Тел Авив и в Центъра по макроикономика на LSE. Яшив се позовава на изследване на учените от института "Вайцман" в Израел Юри Алон и Рон Майло, според което хората могат да се възползват от ценна информация за развитието на коронавируса в човешкия организъм - инкубационния период.

Решението, според Яшив, е преминаване към нов режим на икономическа активност - 4 дни работа, 10 дни доброволна изолация у дома.  

Повечето пациенти с Covid-19 не разпространяват зараза в първите 3 дни от момента на инфектирането, пише икономистът. Пикът на вирулентността е между четвъртия и седмия ден. При 14-дневен цикъл на работа хората ще могат да изпълняват служебните си задължения за 4 дни, след което да останат по къщите си за следващите 10 дни, за да минимизират евентуалното разпространение на болестта. 

По-голямата част от хората, които може да се заразят с коронавируса на работа, ще стигнат до максималното ниво на заразност, докато са си вкъщи. По този начин няма да инфектират неволно свои колеги, близки или случайни съграждани при контакт на публични места. 

Хората с по-тежки болестни прояви на Covid-19 могат да бъдат потенциални заразители за по-дълъг период от време. Но техните симптоми може да бъдат засичани, което би позволило на цялото домакинство да се постави под карантина и да сведе до минимум риска от вторично разпространение на инфекцията. 

Асимптоматичните пациенти, които се разболеят по време на работа, ще прекарат по-голямата част от пиковия период на зараза в условия на домашна изолация. 

Бързото тестване и карантина на семейно или работно ниво при поява на симптоми може да съкрати веригите за пренос на болестта, пише Еран Яшив. 

Икономистът предлага и втора стъпка на своя модел: разделяне на домакинствата в две групи, които да се сменят в графика "4 дни работа, 10 дни вкъщи" и да не се засичат помежду си. Така производствената дейност ще може да се разпредели по-равномерно във времето и да се намали риска от предаване на болестта в работните дни. Недостатъкът на този подход е, че е прекалено труден за координиране и контрол. 

Какъв ще е ефектът от модела "4 / 10"? Яшив посочва, че е проведена симулация върху епидемиологичен и макроикономически модели, като се взема предвид нивото на разпространение на вируса и степента на участие на работещите в пазара на труда, съответно - в производителността на икономиката. Приложени върху държава като Израел, симулацията предвижда увеличение на безработицата до 21 процентни пункта, което е 1/3 по-малко отколкото прогнозираната 32% безработица при сценариите за удължаване на блокадата на национално ниво. 

Как изглежда това на фона на настоящата ситуация? Френският Национален институт за статистика и икономически изследвания показва, че икономическата дейност в страната през месец март 2020 г. (когато беше наложена пълната блокада) е спаднала с 35% под нормалното си равнище. Сценарият на британската Служба за бюджетна отговорност предвижда спад на БВП с 35% през второто тримесечие на 2020 г. Анализите на МВФ, централните банки и инвестиционните банки сочат към спад на икономиката през цялата 2020 г., включително във фазата на възстановяване на търговската дейност, с 6-12% от БВП. И тази оценка се базира върху доста оптимистични сценарии за прекратяване на блокадите и подновяване на нормалния живот. 

14-дневният цикличен режим "работа-карантина" показва по-добри резултати в здравния модел, отколкото варианта за премахване на абсолютно всички мерки за безопасност. При определени обстоятелства, този режим може да се окаже по-добър и от действащите в момента извънредни правила за опазване на общественото здраве, казва Еран Яшив в статията си за FT. 

Икономистът предвижда, че този план би намалил загубата на работни места и би подобрил както прогнозата за БВП, така и за потребителското поведение. Той ще помогне за предсказуемостта и планирането на производството и потреблението. 

Същият график би могъл да се приложи и спрямо училищата. Според Яшив - израелското Министерство на образованието разглежда този план като потенциално решение за връщане на учениците в класните стаи. При евентуално успешно приложение, моделът "4 / 10" може да се приложи и за ресторанти, барове или други места с близък контакт между посетителите след втория-третия месец. Подобен ход би бил възможен само при спазване на строга хигиена и мерки за социално дистанциране, както и след анализ на резултатите от първата фаза на мярката. 

Яшив предлага този модел да се тества върху по-малки региони, за по-кратък период и да се модифицира според получените данни. Във всички случаи, ще трябва да се комбинира с действащите в момента препоръки за дистанция, маски, тестове и защита на рисковите групи. 

Но при най-засегнатите от Covid-19 държави този план би могъл да се превърне в работещо решение още в следващите седмици.