50% от българите са готови да заменят личните си права срещу повече пари

• България е на последно място в Централна и Източна Европа по задоволство от развитието на демокрацията и качеството на държавното си управление.
• За сметка на това почти половината от българите показват склонност да вярват в конспиративни теории и дезинформационни кампании - редом със Словакия.
• Онези, които вярват в обясненията за световния заговор, са много по-склонни да предпочетат силен лидер пред либерален демократичен режим. Нещо повече: готови са да заменят демократичните си свободи за други социални или финансови блага.
• Това са част от изводите в ново изследване на организацията Globsec, проведено в 10 държави членки на Европейския съюз: България, Румъния, Унгария, Словакия, Чехия, Австрия, Полша, Литва, Латвия и Естония.

Силен лидер, слаба демокрация

България се оказва на първо място по предпочитанията си към "силен и решителен лидер, който няма нужда да се занимава с парламента или с избори". Цели 45% от анкетираните хора в страната са отговорили, че избират тази автократична форма на управление пред "либералната демокрация с редовни избори и многопартийна система".

Данните за страната са ярък контраст с отговорите на хората в Австрия и Унгария - съответно 92% и 81% в полза на либералната демокрация пред "силния лидер".

България стои в края на таблицата и по въпроса за задоволството от системата на управление с -46 точки. Трите страни с положителни точки са Австрия (+82), Естония (+22) и Чехия (+4). Изследователите отбелязват, че при сравнение с международните индекси за качеството на демокрацията се наблюдават подобни тенденции - страните с най-доволните респонденти са на по-високо ниво в класациите за демократичността на управлението.

Въпросите, които са включени в изчислението на тези данни, са общо 11:

1) "В България всеки има шанс да успее в живота", 2) "Нуждите на хора като мен са добре разбрани от политическата система в България", 3) "Като цяло мога да имам доверие в повечето хора в моята държава"; 4) Доверие в правителството; 5) Доверие в президента; 6) Доверие в съдилищата и съдебната система; 7) Доверие в стандартните масови медии; 8) Доверие в политическите партии; 9) Доверие в полицията; 10) Доверие във въоръжените сили; 11) Задоволство от начина, по който демокрацията функционира в България .

Последният въпрос показва крайно негативни резултати за България. Само 18% от хората са казали, че са доволни от състоянието на демокрацията у нас, докато в Австрия делът им е 86%, в Чехия и Полша - 47%, Унгария - 45%. Средното ниво (с изключение на крайностите България и Австрия) е около 40%.

България е и на последно място по относителен дял на хората, които казват, че "са доволни от живота си" - 57% (при 96% в Австрия, 90% в Полша, 84% в Чехия).

Цели 72% от изследваните граждани в Централна и Източна Европа казват, че нямат доверие в политическите партии, а 53% - в правителствата си.

В целия регион България излиза на първо място по относителен дял на хората, които са съгласни, че "няма значение кой ще държи властта в правителството, защото нищо няма да се промени" - 59% на фона на 31% в Полша, 43% в Австрия и 44% в Естония.

77% от анкетираните българи смятат, че олигарси и финансови групировки имат силен контрол върху правителството. Същият е процентът на съгласните с това твърдение в Литва, а в края на класацията с цели 85% са хората в Словакия.

"В България липсата на присъщи и консолидирани демократични нагласи по-скоро водят до възприятието, че неуспехите на българската демократична система могат да се поправят чрез авторитарни мерки. Тези рефлекси могат да се обяснят отчасти с културата - имайки предвид наследството на авторитарното управление; но по-скоро емпирично - българите не успяха да усетят ползите, които една демократична система би трябвало да гарантира, включително върховенство на закона и справедливо разпределение на публичните блага", се казва в анализа на Центъра за изследване на демокрацията към доклада. Българските експерти, които са сътрудничили за изследване на контекста и интерпретирането на данните са Румена Филипова и Руслан Стефанов от ЦИД.

Социалното неравенство и липсата на доходи обясняват и странните отговори на въпроса "Бихте ли заменили някои от правата и свободите си за по-добра финансова ситуация / повече сигурност в страната / опазване на традиционните ценности в страната".

По-малко права срещу повече пари

Само Словакия изпреварварва България по брой на хората, които са готови да се лишат от свобода на движение, събиране или свободно слово за повече пари. Анализаторите на GlobSec споменават, че двете страни страдат и от "синдрома на малката държава", като 60% от българите казват, че страната винаги е била потискана и никога не е можела да контролира своя път.

България е на второ място след Словакия и по склонността да смята САЩ за заплаха за своята идентичност и ценности. 43% от анкетираните българи отговарят положително на този въпрос, а 34% обвиняват западните общества като цяло. Тези негативни възприятия се обясняват с по-силните проруски сантименти в обществото.

Най-висок е делът на българите сред останалите източноевропейски нации, които смятат, че представителите на малцинствата са по-облагодетелствани от всички останали обществени групи (55%). Чехите следват на второ място по този показател с 48% положителни отговори на този въпрос.

България е на предпоследно ниво по брой на хората, които смятат, че медиите са "по-скоро или напълно свободни" - 38%. По-негативни са възприятията само в Литва (37%), а Полша ни следва с 39 на сто. 37% от запитаните българи казват, че имат доверие на стандартните мейнстрийм медии.

Над 55% от населението смята, че олигарсите и силните финансови групи влияят върху медиите, докато вярващите в правителствената намеса са 47%.

48 процента от анкетираните българи са склонни да вярват на конспирации и дезинформация. Сред тях са идеите, че светът не се управлява от избраните лидери, а от тайни групировки, целящи да наложат тоталитарен световен ред (52%); че евреите имат твърде много власт и тайно контролират света (39%); че ЕС винаги е искал да унищожи ядрената енергетика на България и да я лиши от ролята й на регионален енергиен хъб (55%); или че НАТО е американска схема за подчинение на Европа (50%).