Всяка втора фактура в ЕС се плаща със закъснение - ако изобщо търговецът получи парите си - и това важи особено и за България.
Забавените плащания са опасни и с това, че създават домино ефект нататък по веригата на доставки, който води до още по-сериозно блокиране на паричните потоци.
- 70% от компаниите в Европа признават, че се е случвало да не успеят да платят навреме на доставчиците си, защото техен клиент не се е издължил в срок.
- По ирония - най-често забавянията в плащанията се дължат на поведението на големите компании или публичните институции.
- Най-засегнати са средните и малки бизнеси, част от които са заплашени да не могат да плащат заплатите на служителите, да инвестират или да поддържат паричния си поток.
Формално, в ЕС съществува директива от 2011 г., която трябваше да въведе повече справедливост и контрол при междуфирмените плащания. Десетилетие по-късно се Европейският парламент поиска от ЕК да разработи нова регулация, защото очевидно проблемите не се решават.
Черновата вече е готова, а сега топката е в полето на Европарламента, по-конкретно Комисията за вътрешния пазар и защита на потребителите, чийто докладчик Ружа Тун унд Хоенщайн (Renew Europe) описа проблемите със забавените плащания на пресконференция.
Трите основни точки, които тя ще предложи за гласуване:
- Въвеждане на задължителен 30-дневен срок, в който фирмите ще трябва да платят по издадени фактури. Според сегашната директива срокът е до 60 дни, но и той може да се нарушава, ако компаниите се договорят - а понякога малките фирми нямат възможност да откажат при натиск от голям платец.
- Още по-ясни правила за контрол и създаване на независими институции за прилагане на правилата, които да действат под контрола на ЕК;
- 12-месечен гратисен период от регулацията, който да важи само за микрокомпаниите - най-уязвимите участници на пазара.
Тун е обсъдила предложенията с всевъзможни заинтересовани страни, но засега няма консенсус: "Всички събеседници или силно подкрепят предложението, или силно го отхвърлят. Или са ентусиазирани, или са ужасени. Няма средно положение".
"Някои казват, че без сигурен краен срок за плащания няма да могат да функционират на пазара. Други казват, че с този период за плащания няма да могат да работят при същестуващия си бизнес модел - т.е. няма да успеят да си платят задълженията толкова бързо. Но никой не предлага по-добро решение. Не чух никой да даде решение, което ще се хареса на всички. Затова в следващите седмици и месеци ще продължим да оценяваме ситуацията в различни сектори, ще анализираме ефектите от 30-дневния период", коментира тя.
Недоволството идва най-вече от страна на големи ритейл вериги, които предупреждават, че този по-кратък срок може да доведе до увеличаване на цените за крайните потребители или пренасочване към доставки от Китай - там отсрочките по плащания може да стигнат и до 90 дни.
- "Ако сте малък бутик за дрехи, обикновено купувате сезонната си колекция предварително и плащате на доставчиците си през определен период от време, докато продавате стоката. Нямате ресурс да платите всичко накуп от самото начало. Занапред това няма да бъде възможно", твърди Кристел Делберг от лобистката група Euro Commerce, представител на търговците на дребно и на едро в ЕС.
От ЕК обаче дават пример с Нидерландия, Полша и Испания, които вече са въвели задължителни срокове за плащания, без това да е довело до изкривяване на веригата на доставки в полза на компании извън ЕС.
Докладчикът от ЕП също подкрепя идеята за 30-дневен краен срок: "защото силно вярвам, че абсолютно се нуждаем от налагане на култура за своевременни плащания, за да отключим потенциала на европейската икономика".
Ружа Тун унд Хоенщайн призовава още контролните органи да бъдат независими от националните власти и да работят под "шапката" на ЕК, доколкото обществените институции в Европа си остават сред "най-лошите платци".
Тя предлага още големите компании да бъдат длъжни да подават годишни отчети за платежните си практики, за да има по-голяма прозрачност за това къде паричните потоци се блокират и защо.
Третото ѝ предложение е микрофирмите да бъдат изключени от задължението за плащане в кратки срокове, докато ситуацията на пазара не се подобри.
"Ликвидността трябва да се върви първо от големите компании към средните компании, а след това от средните към малките. Ще отнеме известно време, но предлагам микрокомпаниите да се адаптират към 30-дневния период с 12-месечно отлагане спрямо всички останали на пазара", казва още тя.