"България е последна в ЕС по..." е клишето, което се повтаря при всеки опит за сравнения в Европа, включително на общественото мнение за войната в Украйна.
Данните на Евробарометър действително показват различия в отношенията на няколко от източноевропейските държави - сред които и България - спрямо средното ниво за ЕС.
Но негативният прочит пренебрегва факта, че мнозинството от българите всъщност не се отличават фундаментално от европейските граждани в разбирането си за проблема с военната агресия на Русия - освен по няколко силно идеологизирани теми в медийното пространство като военната помощ за Украйна, санкциите срещу руснаци и достъпа до пропагандни медии като "Спутник" и RT.
България остава на последните позиции в изследванията на общественото мнение не защото не разбира сериозността на кризата, а заради колебанието и страховете, които публичният дебат възпроизвежда на мястото на ясните аргументи в подкрепа на нападнатата държава.
Няколко примери:
- 76% от българите продължават да подкрепят изпращането на хуманитарна помощ за Украйна, макар че този дял спада на годишна база с около 9 процентни пункта. 64% от хората са съгласни ЕС да приема украинските бежанци (спадът е с около 13 п.п., но така или иначе голяма част от пристигащите от Украйна хора не остават за дълго в България).
- 54% от гражданите на най-бедната държава в ЕС одобряват финансовата помощ за Украйна. Охлаждане по този въпроси има и средно в ЕС, но там подкрепата е принципно по-висока - 75% през юни 2023.
- 58% от българските граждани смятат, че руската инвазия в Украйна е заплаха за сигурността на ЕС и България, както и че със съпротивата си срещу Русия ЕС защитава европейските ценности (55%).
- 68% от интервюираните граждани през май-юни 2023 г. подкрепят увеличаване на сътрудничеството в ЕС по въпросите на отбраната, а 52% смятат, че държавите членки трябва да инвестират повече пари в този сектор.
- За разлика от отказа на Румен Радев и служебния му кабинет да подкрепят включването на България в общата схема на ЕС за покупка на боеприпаси - 66% от българите са съгласни, че закупуването на военно оборудване трябва да се координира по-добре между държавите членки на ЕС.
- Отново явно мнозинство - 57% - в България иска ЕС да подсили капацитета си за производство на военно оборудване.
- Над 60% от българите продължават да смятат, че ЕС трябва да намали зависимостта си от руски енергийни източници дори след като страната вече не купува газ от Русия и се готви за пълно прекратяване на вноса на петрол.
С други думи - има достатъчно голямо мнозинство от българските граждани с рационално отношение към заплахата за сигурността, която представлява руската военна инвазия, и с разбиране за принадлежността на България към европейската общност, която трябва да се защитава.
Връзката им се къса по няколко "взривоопасни" теми, по които президентството е в остър конфликт с новата изпълнителна власт или които се използват "на въоръжение" от проруските протести под прикритието на призиви за неутралитет и мир.
Данните на Евробарометър са интересни с това, че отразяват настроенията на гражданите в ЕС по едни и същи въпроси през почти целия период на войната - от април 2022 г. до юни 2023 г. За България това означава съвпадение с редовния кабинет на Кирил Петков, двете служебни правителства на Гълъб Донев и първата седмица от съществуването на правителството "Денков".
В този контекст - оказва се, че почти няма промяна в отношението на българите спрямо правителствената реакция към руската военна инвазия в Украйна, независимо кой е на власт.
Одобрението остава на ниско ниво около 35%, т.е. около 2/3 от гражданите не се чувстват пълноценно представени в действията на кабинета спрямо войната - дали защото първият не заемаше достатъчно ясна позиция за военните доставки до Киев, дали защото управленията на Радев директно се противопоставяха на разширяването на помощта.
За сметка на това повече българите са склонни да подкрепят (48% доверие спрямо 41% недоверие) реакцията на европейските институции спрямо войната на Кремъл - а тя е доста по-категорична от българската.
Налагането на икономически санкции продължава да е въпрос, който разделя обществото наполовина - като все пак повечето от хората (46%) са склонни да подкрепят санкционирането на институции, компании и частни лица от Русия заради съучастието им във войната.
Вижда се обаче и друга тенденция - на постепенно охлаждане на много по-високата подкрепа за санкциите в целия ЕС.
При 81% подкрепа в първите седмици на войната, когато Русия беше изключена от междубанковата система SWIFT, тя пада до 72% през май-юни 2023 г., след като очакванията за бърз срив на руската икономика не се оправдаха.
Колкото до позицията спрямо забраната на държавни медии като "Спутник" и Russia Today - България остава с почти двойно по-ниска подкрепа за тази мярка в сравнение със средното ниво в ЕС.
Ако обърнете внимание на данните в период, ще видите, че несъгласието (50% през април 2022) започва постепенно да спада, като през май-юни 2023 г. стига до 43%. Вместо това се увеличава делът на хората, които се затрудняват да преценят дали прекратяването на директната руска пропаганда в Европа е нещо добро или лошо.
Разколебаване има и в позициите на българите за покупката и доставките на военно оборудване за Украйна, от 38% "за" в началото на войната, до 30% към края на втория служебен кабинет на Гълъб Донев.
Впрочем, в ЕС подкрепата за военната помощ за Украйна остава висока - 64%, но има среден спад с 6 на сто в периода от април 2022 досега.
Това, което Евробарометър не отчита заради времевия период, е съществената промяна в политиката на Министерството на отбраната с встъпването на Тодор Тагарев в длъжност.
Все още не се засича и промяната в настроенията след появата на ново парламентарно мнозинство, което вече не се колебае дали да продължи хуманитарната, военната и икономическата подкрепа за Киев - и то с готовност за продажба на реакторите от АЕЦ "Белене" на Украйна.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
