52 срещу 290: Какво стои зад играта с числа между САЩ и Иран

„Тези, които използват числото 52, също трябва да помнят числото 290. Никога не заплашвайте иранската нация“, написа президентът на ислямска република Иран Хасан Рухани в Twitter на 6 януари.

Отговорът му беше реакция на предупрежденията на Доналд Тръмп, че ако Техеран атакува Америка като отмъщение за убийството на генерал-майор Касем Солеймани, Вашингтон ще удари 52 обекта в Иран "много бързо и много силно".

Those who refer to the number 52 should also remember the number 290. #IR655
Never threaten the Iranian nation.

— Hassan Rouhani (@HassanRouhani) January 6, 2020

Защо Рухани отговори на 52 с 290?

В отношенията между двете държави всяко от тези числа има своето историческо значение и се свързват с големи кризи.

През 1979 г. в Иран се случва заложническа криза, която продължава 444 дни. Студенти ислямисти, последователи на аятолах Рухолах Хомейни окупират американското посолство в Техеран и взимат 66 американци за заложници. Други трима са във външното министерство. Действията им са в подкрепа на иранската революция - свалянето на шах Мохамед Реза Пахлави от власт и премахването на монархията.

Причината за антиамериканските действия на студентите в Иран е, че президентът Джими Картър позволява на сваления бивш владетел на Иран Шах Реза Пахлави да бъде приет в болница в САЩ за медицинско лечение.

Първоначално САЩ не желае да приеме шаха, заради антиамериканските настроения в Иран. Въпреки това, на 22 октомври 1979 г., САЩ позволяват на шаха, който е болен от рак, да постъпи в болница в Ню Йорк, след натиск от страна на влиятелни фигури, включително бившия държавен секретар Хенри Кисинджър и Дейвид Рокфелер. Служителите в посолството в Техеран предупреждават, че такъв ход ще засили протестът срещу американците в Иран.

Междувременно в Иран започват слухове за подкрепян от САЩ военен преврат и за евентуалното завръщане на шаха. САЩ отказват да влязат в директен контакт с революционния лидер аятолах Хомейни, който е в изгнание в Париж от 15 години.

Последвалата криза проваля президентството на Картър и създава ситуация близка до война, враждебност между Иран и САЩ, която продължава и до днес.

Тринадесет от заложниците са освободени около две седмици след започването на обсадата на посолството.

Кулминацията в кризата е операция „Eagle Claw“ , която САЩ предприемат като военна спасителна акция и която завършва неуспешно на 24 април 1980 г. Жертвите са осем американски военнослужещи, един цивилен иракчанин, а два военни самолети са унищожени след сблъсък. Смята се, че тя е и основната причина, Картър да загуби последвалите президентски избори.

Операцията е една от първите на Delta Force и срещна много препятствия още преди да е започнала. От осем хеликоптера, които са изпратени, само пет успяват да пристигнат. Единият има хидравлични проблеми, другият попада в пясъчна буря, а третият дава признаци на напукана перка на витлото.

Още по време на планирането на операцията е било решено мисията да бъде прекратена, ако по-малко от шест вертолета останат в експлоатация, въпреки че и четири са били абсолютно необходими. Военните кръгове съветват президента Картър да прекрати мисията, което той прави. При оттеглянето обаче един от хеликоптерите се разби в транспортен самолет, в който има реактивно гориво. Избухналият пожар унищожава и двата самолета и убива осем военнослужещи.

Новият лидер на Иран аятолах Рухолах Хомейни използва провалената операция като пропаганден инструмент. Той твърди, че мисията е спряна по божията воля, която е наказала САЩ и защитава Иран и новото му консервативно теократично правителство.

След неуспешната операция, иранците разпръсват заложниците на няколко места, за да осуетят възможността за ново нападение.

На 11 юли 1980 г. друг заложник, който е сериозно болен, е освободен. На 27 юли 1980 г. умира бившият шах на Иран.

Кризата със заложниците в Техеран е сериозен коз за победата на Рейгън над Джими Картър, а 52-та заложници са освободени няколко минути след встъпването в длъжност на Роналд Рейгън.

Тези 52-ма души има предвид Тръмп, когато заплашва Иран, че ще удари 52 обекта, ако страната тръгне да отмъщава за Сюлеймани.

Какво е числото 290 за Иран?

Хасан Рухани на Тръмп с друг символ - 290. На 3 юли 1988 година иранският Air Flight 655, редовен пътнически полет от Техеран до Дубай е свален от ракетен крайцер "Вансен" на военно-морските сили на САЩ. Самолетът Airbus A300 е унищожен, а всички 290 души на борда, включително 66 деца, умират.

Корабът "Вансен" /USS Vincennes (CG-49) е пуснат на вода на 14 април 1984 г. Наречен е в чест на сражението за форт Вансен, от Войната за независимост на САЩ, през февруари 1779 г. Това е третият кораб с това име в американския флот. Широко е известен е именно като участник в инцидента от 3 юли 1988 г. в Персийския залив, където по погрешка сваля иранския граждански самолет.

Самолетът е свален с две управляеми ракети, докато се намира в иранското въздушно пространство над Ормузкия пролив. Загиват 290 пасажера и екипажа. Операцията е под командването на капитана 1 ранг Уилям Роджърс III. Според неговите показания крайцерът "Вансен" е атакуван от осем ирански катера. В този момент е засечена въздушна цел, която погрешно е приета за атакуващ ирански изтребител F-14 Tomcat.

Иранското правителство заявява, че „Вансен“ съзнателно е свалил гражданския самолет, тъй като Iran Air flight IR655 извършва ежедневни полети от Бандар Абас за Дубай по установен въздушен коридор.

Присъстващите в района на инцидента италиански кораби и още един американски кораб, потвърждават, че самолетът набира височина, а не пикира към крайцера. Според иранските власти, радиопредупреждението от крайцера е предадено към самолета на честота 121,5 MHz, а не на честотите за управление на гражданското въздушно движение, и погрешно описва височината и координатите на самолета. Тоест, дори и екипажът на иранския самолет да е прослушвал и 121,5 MHz-те честоти, той може да е решил, че предупреждението се отнася за друг самолет.

Смята се, че унищожаването на иранския самолет е кулминация на агресивността на капитан Роджърс. Дори и така да е събитието има своите политически последствия, както се вижда и до ден днешен. Първоначално от Пентагона отричат съпричастност, но след като фактите стават ясни Роналд Рейгън пише дипломатическа нота до иранското правителство, в която изразява своето съжаление за случилото се.

През 1996 г. правителствата на Съединените щати и Иран постигнаха споразумение в Международния съд, което включваше изявлението „... Съединените щати признаха въздушния инцидент от 3 юли 1988 г. за ужасна човешка трагедия и изразиха дълбоко съжаление заради загуба на живот, причинена от инцидента ... ". Като част от споразумението, САЩ платиха 61,8 милиона щатски долара като компенсация на семействата на иранските жертви.