„Тези, които използват числото 52, също трябва да помнят числото 290. Никога не заплашвайте иранската нация“, написа президентът на ислямска република Иран Хасан Рухани в Twitter на 6 януари.
Отговорът му беше реакция на предупрежденията на Доналд Тръмп, че ако Техеран атакува Америка като отмъщение за убийството на генерал-майор Касем Солеймани, Вашингтон ще удари 52 обекта в Иран "много бързо и много силно".
Those who refer to the number 52 should also remember the number 290. #IR655
— Hassan Rouhani (@HassanRouhani) January 6, 2020
Never threaten the Iranian nation.
Защо Рухани отговори на 52 с 290?
В отношенията между двете държави всяко от тези числа има своето историческо значение и се свързват с големи кризи.
През 1979 г. в Иран се случва заложническа криза, която продължава 444 дни. Студенти ислямисти, последователи на аятолах Рухолах Хомейни окупират американското посолство в Техеран и взимат 66 американци за заложници. Други трима са във външното министерство. Действията им са в подкрепа на иранската революция - свалянето на шах Мохамед Реза Пахлави от власт и премахването на монархията.
Причината за антиамериканските действия на студентите в Иран е, че президентът Джими Картър позволява на сваления бивш владетел на Иран Шах Реза Пахлави да бъде приет в болница в САЩ за медицинско лечение.
Първоначално САЩ не желае да приеме шаха, заради антиамериканските настроения в Иран. Въпреки това, на 22 октомври 1979 г., САЩ позволяват на шаха, който е болен от рак, да постъпи в болница в Ню Йорк, след натиск от страна на влиятелни фигури, включително бившия държавен секретар Хенри Кисинджър и Дейвид Рокфелер. Служителите в посолството в Техеран предупреждават, че такъв ход ще засили протестът срещу американците в Иран.
Междувременно в Иран започват слухове за подкрепян от САЩ военен преврат и за евентуалното завръщане на шаха. САЩ отказват да влязат в директен контакт с революционния лидер аятолах Хомейни, който е в изгнание в Париж от 15 години.
Последвалата криза проваля президентството на Картър и създава ситуация близка до война, враждебност между Иран и САЩ, която продължава и до днес.
Тринадесет от заложниците са освободени около две седмици след започването на обсадата на посолството.
Кулминацията в кризата е операция „Eagle Claw“ , която САЩ предприемат като военна спасителна акция и която завършва неуспешно на 24 април 1980 г. Жертвите са осем американски военнослужещи, един цивилен иракчанин, а два военни самолети са унищожени след сблъсък. Смята се, че тя е и основната причина, Картър да загуби последвалите президентски избори.
Операцията е една от първите на Delta Force и срещна много препятствия още преди да е започнала. От осем хеликоптера, които са изпратени, само пет успяват да пристигнат. Единият има хидравлични проблеми, другият попада в пясъчна буря, а третият дава признаци на напукана перка на витлото.
Още по време на планирането на операцията е било решено мисията да бъде прекратена, ако по-малко от шест вертолета останат в експлоатация, въпреки че и четири са били абсолютно необходими. Военните кръгове съветват президента Картър да прекрати мисията, което той прави. При оттеглянето обаче един от хеликоптерите се разби в транспортен самолет, в който има реактивно гориво. Избухналият пожар унищожава и двата самолета и убива осем военнослужещи.
Новият лидер на Иран аятолах Рухолах Хомейни използва провалената операция като пропаганден инструмент. Той твърди, че мисията е спряна по божията воля, която е наказала САЩ и защитава Иран и новото му консервативно теократично правителство.
След неуспешната операция, иранците разпръсват заложниците на няколко места, за да осуетят възможността за ново нападение.
На 11 юли 1980 г. друг заложник, който е сериозно болен, е освободен. На 27 юли 1980 г. умира бившият шах на Иран.
Кризата със заложниците в Техеран е сериозен коз за победата на Рейгън над Джими Картър, а 52-та заложници са освободени няколко минути след встъпването в длъжност на Роналд Рейгън.
Тези 52-ма души има предвид Тръмп, когато заплашва Иран, че ще удари 52 обекта, ако страната тръгне да отмъщава за Сюлеймани.
Какво е числото 290 за Иран?
Хасан Рухани на Тръмп с друг символ - 290. На 3 юли 1988 година иранският Air Flight 655, редовен пътнически полет от Техеран до Дубай е свален от ракетен крайцер "Вансен" на военно-морските сили на САЩ. Самолетът Airbus A300 е унищожен, а всички 290 души на борда, включително 66 деца, умират.
Корабът "Вансен" /USS Vincennes (CG-49) е пуснат на вода на 14 април 1984 г. Наречен е в чест на сражението за форт Вансен, от Войната за независимост на САЩ, през февруари 1779 г. Това е третият кораб с това име в американския флот. Широко е известен е именно като участник в инцидента от 3 юли 1988 г. в Персийския залив, където по погрешка сваля иранския граждански самолет.
Самолетът е свален с две управляеми ракети, докато се намира в иранското въздушно пространство над Ормузкия пролив. Загиват 290 пасажера и екипажа. Операцията е под командването на капитана 1 ранг Уилям Роджърс III. Според неговите показания крайцерът "Вансен" е атакуван от осем ирански катера. В този момент е засечена въздушна цел, която погрешно е приета за атакуващ ирански изтребител F-14 Tomcat.
Иранското правителство заявява, че „Вансен“ съзнателно е свалил гражданския самолет, тъй като Iran Air flight IR655 извършва ежедневни полети от Бандар Абас за Дубай по установен въздушен коридор.
Присъстващите в района на инцидента италиански кораби и още един американски кораб, потвърждават, че самолетът набира височина, а не пикира към крайцера. Според иранските власти, радиопредупреждението от крайцера е предадено към самолета на честота 121,5 MHz, а не на честотите за управление на гражданското въздушно движение, и погрешно описва височината и координатите на самолета. Тоест, дори и екипажът на иранския самолет да е прослушвал и 121,5 MHz-те честоти, той може да е решил, че предупреждението се отнася за друг самолет.
Смята се, че унищожаването на иранския самолет е кулминация на агресивността на капитан Роджърс. Дори и така да е събитието има своите политически последствия, както се вижда и до ден днешен. Първоначално от Пентагона отричат съпричастност, но след като фактите стават ясни Роналд Рейгън пише дипломатическа нота до иранското правителство, в която изразява своето съжаление за случилото се.
През 1996 г. правителствата на Съединените щати и Иран постигнаха споразумение в Международния съд, което включваше изявлението „... Съединените щати признаха въздушния инцидент от 3 юли 1988 г. за ужасна човешка трагедия и изразиха дълбоко съжаление заради загуба на живот, причинена от инцидента ... ". Като част от споразумението, САЩ платиха 61,8 милиона щатски долара като компенсация на семействата на иранските жертви.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
