България все още не е извадила "голямата базука" за икономически мерки срещу кризата, която предстои. Въпреки това предложенията на правителството за подкрепа на работниците и предприятията чрез поемане на част от разходите за заплати на най-тежко засегнатите сектори, отделянето на ресурс за безлихвени кредити и ликвидната помощ за фирми през Българската банка за развитие (ББР) биха могли да окажат положителен ефект на сравнително ниска цена за бюджета - ако бъдат насочени към правилните цели. Това коментира икономистът Петър Ганев (Институт за пазарна икономика) в анализ, който излъчи на живо през профила си във Facebook.
Мерките, които правителството активира за момента, са увеличаване на капитала на ББР с 500 млн. лв. за корпоративна ликвидна подкрепа и още 200 млн. лв. за безлихвени заеми на физически лица. Около 1 млрд. лв. са заделени за схемата "60:40", при която държавният бюджет ще поеме по-големия дял от заплатите на служители на принудително затворени бизнеси, заплашени от съкращения. Около 600 млн. лв. ще бъдат косвените помощи под формата на отложен корпоративен данък. Още около 500 млн. лв. ще бъдат отделени за подкрепа на общинските услуги за социален патронаж и за допълнителното материално стимулиране на лекарите и здравните служители, които се борят пряко с епидемията. Премиерът Бойко Борисов обяви във вторник, че ще бъдат платени и великденските добавки за възрастните хора с най-ниското ниво на пенсионния доход (още 50 млн.лв.).
"Ако извадим социалните разходи, за които има пълен консенсус, чисто икономическите мерки ще струват малко над 2 млрд. лв. През годините сме имали различни примери за извънредни разходи в подобен размер - "Белене", програмата за саниране, поръчката за бойните самолети, КТБ. В края на последните години също се харчат средства от порядъка на това, което виждаме правителството да отделя в момента. Въпросът е как тази помощ ще проработи", казва икономистът.
Ефектът от мярката 60:40
Идеята на тази подкрепа е държавата да стимулира запазването на активните работни места в определени сектори, които са пряко засегнати от епидемията с Covid-19, а търговската им дейност е принудително спряна заради заповедите на държавни институции (напр. ресторанти, културни институции, спортни зали, туристически обекти). За да не бъдат съкращавани служителите в тези фирми и да не натоварят социалната система с молби за обезщетение при безработица, правителството отпуска ресурс за плащането на 60% от заплатите на работниците, а останалите 40 процента + осигуровките остават за работодателите.
Ганев посочва, че съотношението може да не изглежда идеално, защото близо 1/2 от разхода за заплати все пак остава при работодателя, който е останал без оборот заради епидемията. Той обаче предупреждава, че всяко преразглеждане на дяловете "държава-предприемач" ще доведе до още по-дълго забавяне на прилагането на тази мярка.
Обхватът на секторите, които ще имат достъп до тази помощ, е записан в постановление и може да бъде променян по всяко време, но процентът 60:40 е част от закона за извънредното положение, който влезе в сила едва тази седмица.
"Има идеи за увеличение до 80% на държавния дял, или за прилагане на плоска ставка, но всяка от тези идеи ще трябва да мине през парламента, което ще забави мярката още повече. Още 2 седмици тя няма да работи. Правилото е ясно. То е 60:40. Въпросът е какъв да бъде обхватът му", казва Ганев.
Той критикува първото постановление на правителството, което ограничава секторите до тези, които са директно засегнати от заповедта за спиране на търговската дейност, и при това налага допълнителни условия за достъп до ресурса - напр. запазване на работниците за най-малко 3 месеца, условие за необходимост от съкращение на 50% от наличния персонал и др.
Това оставя извън сферата й на действие още засегнати сектори - например, конферентния бизнес, който също се принуди да преустанови дейността си заради здравната криза. И още - редица индустриални предприятия, които произвеждат стока за чуждестранни възложители (напр. производители на авточасти), са пряко засегнати от кризата просто защото поръчките им са силно намалели. Тези компании не са принуждавани от държавата да спрат работа, т.е. не присъстват в първоначалния план на постановлението, но ударът от кризата при тях е налице.
"Ако през март се окаже, че има 300 000 нови безработни в Бюрата по труда, а от мярката "60:40" са се възползвали само 8000 души, това ще е индикатор, че тя не работи. Затова обхватът й трябва да е такъв, че от нея да има смисъл", казва Ганев. По думите му, правителството вече е дало сигнал, че е готово за сериозно разширяване, и това се вижда по обема на заделения финансов ресурс - 1 милиард лв.
"Ако 100 000 души имат достъп до тази мярка, разходът на държавата за техните заплати ще е около 200 млн. лв. За три месеца това прави сума от 600 млн. лв. Може би се предвижда тя да обхване 150-200 хиляди души, което означава и подкрепа за недиректно засегнати сектори. В новия вариант на постановлението вече влиза и промишлеността", казва той.
Ганев предупреждава, че за да има ефект от мярката, тя трябва да се прилага с отговорност. Например - редно е да се прибави условие за доказан спад в търговската дейност на компаниите, които получават достъп до помощта. Той даде пример с доставчици на готови храни, чиито заведения за хранене са затворени (т.е. имат право на помощ по 60:40), но продължават да работят с клиенти и дори имат ръст на поръчките благодарение на своя модел за доставки по домовете.
1500 лв. безлихвени кредити (до които нямат достъп самоосигуряващите се)
Допълнителен въпрос възниква за хората, които доброволно или по принуда са освободени в неплатен отпуск от работодателите си и нямат възможност да се възползват от тази подкрепа. Проблем ще възникне и със служителите, чийто платен отпуск скоро ще се изчерпи, а карантинните мерки все още няма да са отменени.
При тях удачният вариант за подкрепа е да вземат 1500 лв. безлихвен кредит, за който правителството също отдели ресурс. Безлихвените заеми са достатъчно безопасна мярка за бюджета, от друга страна - са мярка, която помага, и покрива разходите на домакинството за поне един месец, казва Ганев
Освен хората в неплатен отпуск, извън системата на помощите са оставени самонаетите лица. Те нямат достъп нито до безлихвените кредити, нито до 60% доплащане на разхода от държавата, нито до помощ за безработица, защото не плащат осигуровки за тази хипотеза.
"Те не са виновни за това, че са насила задържани вкъщи, а доходите им са занулени. В момента липсва и другият механизъм - динамиката на пазара на труда. Ако човек е засегнат от неочаквано масово уволнение, пазарът на труда му позволява да си търси друга работа - напр. да стане шофьор на такси, да започне работа в строителство. Но в момента такава динамика няма. Няма откъде да дойде заместващ доход. Затова достъпът до заеми до 1500 лв. трябва да се разшири до самоосигуряващите се лица. Голяма част от тези заеми ще бъде върната. Загубата на държавата от невърнатите безлихвени заеми ще е по-малка от това, което би се изгубило от корупция при една обществена поръчка", коментира Петър Ганев.
Подкрепата за бизнеса през ББР
Икономистът от ИПИ посочва като добра мярка ликвидната подкрепа за бизнеса през ББР и отказът от дялови инвестиции или отпускане на кредити за големи компании, каквато практика имаше досега държавната банка.
"Хората се отнасят с доста сериозно подозрение към раздаване на големи кредити на големи предприятия. Затова сега се отива към познатите механизми. Тези механизми са - държавни гаранции и кредити през търговските банки. Важно е този кредит да има лимит, за да се избяга от хипотеза, при която една голяма строителна компания, която "лежи" само на обществени поръчки, да получи 60 млн. лв. подкрепа и да изчерпи ресурса.
Ганев посочва още, че общините също могат да се включат в облекченията за засегнатите бизнеси, като отложат някои местни данъци и такси. Той коментира, че Столична община ще има линия за кредитиране на малки и средни предприятия, но също така може да играе по-активна роля в подкрепа на независими артисти, които също са оставени извън опциите за помощ.
Извън тези опции - активната дарителска дейност в последните дни показва неизчерпан потенциал. Много от хората, които са останали по домовете си и не са изпаднали в най-тежка финансова ситуация, биха могли да участват със своите средства за подкрепа на различни сектори, без да е задължително да са свързани с кризата - например с покупка на виртуални билети за културни прояви.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
