Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„С баба ми сеехме картофи в градината и от небето падна нещо оранжево и красиво. Не знаех какво е. Идваше към нас. Баба беше уплашена, хвана ме за ръката и искаше да побегнем към къщата. Обектът обаче каза: „Дами, спрете! Аз съм от вашите хора“. Това беше човек“.
Разказът е на Рита Нурсканова, която се връща назад във времето до 12 април 1961 г. Тогава тя е само на 5 и е първият човек, поздравил Юри Гагарин след успешното му кацане на Земята.
Точно преди 60 г. съветският космонавт става първият човек, който излита в открития космос. С капсулата „Восток 1“ той прави пълна обиколка на Земята и постига нещо невиждано към онзи момент.
Гагарин каца на няколкостотин километра от столицата на СССР Москва – на същото място днес е издигнат огромният Паметник на завоевателите на космоса. Преди шест десетилетия обаче това е земя на фермери. Когато космонавтът излиза от малката капсула и каца с парашут точно там, Рита е първата, която го вижда.
„Беше усмихнат. Имаше толкова мил глас“, спомня си тя в разказ пред BBC. „Баба го попита: „Откъде си? Как се озова тук?“. Той отговори: „Идвам от кораба“.
„Но тук няма море“, каза тя учудена. „Не, дойдох от небето“, отвърна ѝ Гагарин. Мисля, че съм голяма късметлийка, че точно аз го поздравих първа“, казва Нурсканова.
Малко след 9 ч. московско време 27-годишният тестов пилот и техник Юри Алексейевич Гагарин излита от космодрума Байконур с „Восток 1“ и за около час и половина прави пълна обиколка около Земята. След това успешно се приземява в Саратовска област, а два дни по-късно е посрещнат тържествено на Червения площад от хиляди хора.
Космонавтът става една от най-известните личности в тогавашния Съветски съюз, получава редица медали и титли, включително „Герой на СССР“ – най-голямото призвание, отдавано на гражданите на страната. След полета той е издигнат в чин майор.
Гагарин е роден през 1934 г. в село Клушино, край Гжатск – град, който години по-късно е преименуван на него. Става леяр в завод в Люберсти, а след това се присъединява към Военновъздушните сили на СССР. Там е пилот в база около норвежката граница, преди да бъде избран сред петима други за участник в Съветската космическа програма.
След историята, която сътворява на 12 април 1961 г., той става депутат първо в долната, а после и в горната камара на Върховния съвет.
„Восток 1“ е единствената му мисия в космоса. Гагарин остава резерва за полета на „Союз 1“ през 1967 г., който приключва с фатален инцидент и със смъртта на добрия му приятел и колега Владимир Комаров.
Така съветските власти започват да се притесняват още повече за живота на Юри Гагарин и му забраняват да участва в полети. След като завършва обучението си в академията на Военновъздушните сили „Жуковски“, той се завръща на борда на МиГ-15. Пет седмици след това обаче загива при катастрофа, докато пилотира самолета заедно с инструктора Владимир Серьогин.
„Беше доброжелателен, с открита душа към всички“, казва един от инструкторите му акад. Йосиф Давидов, цитиран от БНР. „Разбираше, че трябва да отдаде заслуженото на хората, които го направиха Гагарин. Като летец-космонавт и като човек разбираше, че трябва да издържи предизвикателството, което се нарича изпитание на славата и известността".
През 2011, по инициатива на ООН, 12 април беше определен за Международен ден на космическия полет.
