Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
NASA изстреля успешно мисията Artemis II с четирима души екипаж към Луната – първия пилотиран полет отвъд ниската околоземна орбита от 54 години насам. Астронавтите няма да стъпят на лунната повърхност, но в рамките на около 10 дни ще прелетят покрай нея, като се очаква да достигнат най-голямото разстояние от Земята, до което човек някога е стигал, и да изминат над 1,1 млн. километра.
Изстрелването се състоя след кратко забавяне в 1:35 ч. българско време от космическия център „Кенеди“ във Флорида.
Artemis II не е просто поредна мисия до Луната, а първият реален тест с хора на борда на системата, с която NASA планира да се върне в дълбокия Космос.
В основата ѝ стои комбинацията между ракетата Space Launch System – най-мощната, разработвана от агенцията досега – и космическия кораб Orion spacecraft, проектиран да превозва екипаж, да осигурява условия за живот извън околоземна орбита и да го върне безопасно на Земята.
Именно тази система трябва да докаже, че работи надеждно като едно цяло, преди NASA да премине към следващата фаза – кацане на Луната с мисията Artemis III.
Ако всички проверки преминат успешно, основният двигател на сервизния модул на „Орион“, произведен от European Space Agency с основен изпълнител Airbus, ще бъде задействан, за да насочи кораба по траектория към Луната.
В следващите дни екипажът ще продължи да наблюдава системите и да извършва тестове, докато корабът постепенно се отдалечава от Земята.
Artemis II няма да включва кацане, а полет около Луната, при който „Орион“ ще използва гравитацията ѝ, за да се върне обратно към Земята.
По време на мисията корабът първо ще направи две обиколки около Земята, преди да поеме към Луната и да премине покрай обратната ѝ страна.
Астронавтите ще се доближат на няколко хиляди километра от повърхността – много по-далеч, отколкото при мисиите „Аполо“.
Това ще им даде рядката възможност да видят почти цялата Луна наведнъж, включително области около двата ѝ полюса. В най-близката точка тя ще изглежда като топка на една ръка разстояние.
Когато корабът премине зад Луната, връзката със Земята временно ще прекъсне – един от малкото моменти, в които екипажът ще бъде напълно извън обхвата на комуникация.
Малко след това „Орион“ ще поеме обратно, като използва гравитацията на Луната, за да се „завърти“ и да се върне към Земята.
Най-рисковата част от мисията ще бъде завръщането. Капсулата ще навлезе в атмосферата с огромна скорост, а топлинният щит ще трябва да издържи на екстремни температури, за да защити екипажа.
Именно този етап ще покаже дали системата е готова за следващата стъпка – изпращане на хора на лунната повърхност.
Освен че тества самия полет, мисията включва и серия от изследвания, свързани с човешкото тяло и условията в дълбокия Космос.
Астронавтите ще проследяват как продължителният престой извън земната орбита влияе върху съня, стреса, концентрацията и работата в екип, както и как организмът реагира на по-високи нива на радиация.
За първи път извън защитата на Земята ще бъде използвана и технологията AVATAR (A Virtual Astronaut Tissue Analog Response), базирана на т.нар. „орган върху чип“ – миниатюрни устройства, които съдържат модели на човешка тъкан, създадени от клетки на самите астронавти, които позволяват да се проследи как тъканта реагира на космическата среда.
Екипажът ще изпробва и начини за защита при слънчеви изригвания, включително импровизирано радиационно убежище в кораба. Успоредно с това мисията ще демонстрира нови технологии – от по-бързи комуникации, които позволяват предаване на висококачествено видео от дълбокия Космос, до малки спътници, които ще събират допълнителни данни.
Събраната информация ще помогне за по-добрата подготовка на бъдещи мисии до Луната, включително чрез разработване на по-персонализирани медицински решения за астронавтите при дълги полети в дълбокия Космос.
В по-дългосрочен план подобни изследвания могат да намерят приложение и в медицината на Земята.
Екипажът на Artemis II се състои от четирима астронавти – Рийд Уайзман, Виктор Гловър и Кристина Кох от NASA, както и Джеръми Хансен от Канадската космическа агенция – които ще бъдат първите хора, напуснали ниската околоземна орбита от 1972 г. насам.
Командир на мисията е Рийд Уайзман, който носи отговорността за екипажа и хода на полета.
Виктор Гловър е пилотът, който отговаря за управлението на системите на „Орион“ и ще стане първият чернокож астронавт, изпратен на мисия до Луната.
Кристина Кох е специалист по мисията, която ще бъде първата жена, летяла отвъд околоземна орбита, след като вече държи рекорда за най-дълъг престой в Космоса от жена.
Джеръми Хансен, също специалист по мисията, е представител на Канадската космическа агенция и първият канадец, който ще лети до Луната.
Част от задачите им включват ръчни маневри с „Орион“, които подготвят бъдещи операции по скачване, както и наблюдения и документиране на лунната повърхност. Успоредно с това те ще участват в експерименти като ARCHeR, който проследява съня, когнитивните способности и работата в екип в изолирана среда.
Животът на борда също е част от теста – астронавтите ще носят специално изработени за тях скафандри, ще тренират ежедневно, за да ограничат загубата на мускулна маса, и ще следват строг режим на хранене и сън в ограниченото пространство на капсулата.
Подготовката им включва години симулации – от аварийни ситуации до тренировки за кацането на капсулата във водата след завръщането на Земята. Преди полета екипажът е спазил и една традиция: играе настолната игра „Sorry!“, докато командирът не загуби – ритуал, който според астронавтите „оставя лошия късмет на Земята“.
Първият пилотиран полет до Луната от 54 години насам започна успешно
