Психологическите и когнитивните фактори играят съществена роля в начина, по който хората възприемат, оценяват и споделят новинарско съдържание. Науката обяснява това с естествената склонност на човешкия мозък да търси бързи ориентири при вземането на решения – особено когато информацията предизвиква силна емоция, потвърждава вече съществуващо убеждение или идва от човек, на когото имаме доверие.
Близо половината от потребителите посочват, че силно емоционални заглавия ги подтикват да кликват, дори когато се съмняват в източника, а 28% казват, че са по-склонни да повярват на новини, които ги плашат или тревожат. Данните са от проучване на Yettel, което разглежда как българите на възраст между 20 и 50 години се информират, доколко са изложени на дезинформация и как оценяват достоверността на съдържанието, с което се срещат онлайн.
Проучването е част от програмата на телекома „Безопасен интернет и развитие на дигиталните умения“, с която Yettel се стреми всяка година да подобрява дигиталните компетенции на 50 000 души. През 2026 г. програмата отбелязва своята 20-та годишнина и поставя нов фокус върху дезинформацията и развитието на медийната грамотност.
Традиционните медии в нова дигитална среда
Промяната в медийното потребление е особено видима при младите, които все по-често достигат до новини през социалните мрежи, кратки видео формати и алгоритмични препоръки. Това не намалява непременно влиянието на традиционните медии, а променя контекста, в който съдържанието им се възприема – през откъси, споделяния и коментари.
„Историята показва, че досега нито една медия не е изчезнала напълно, но през годините сме виждали различни трансформации. Традиционните медии днес присъстват в дигиталните канали и социалните медии. Макар част от хората да посочват, че не гледат телевизия, те продължават да консумират телевизионно съдържание през социалните медии“, коментира Боян Иванович, директор „Корпоративни комуникации“ в Yettel, по време на дискусия, организирана от телекома по повод представеното проучване.
По думите му новите поколения са по-адаптивни и по-бързо се ориентират в променящата се онлайн среда, но новините все по-често достигат до тях фрагментирано – през откъси, кратки видеа и споделяния, което прави проверката на източника и контекста още по-важна.
Боян Иванович, директор „Корпоративни комуникации“ в Yettel
Парадоксът на негативните новини
Резултатите от допитването показват противоречие между склонността на хората умишлено да избягват новините заради негативното съдържание и факта, че именно публикации, които ги ядосват или възмущават, повече привличат вниманието им.
„Аудиторията твърди, че избягва да следи новините, за да не се натоварва, но в същото време негативните новини са сред най-четените и най-гледаните“, отбеляза Митьо Маринов, водещ на „Тази събота и неделя“ по bTV, която е медиен партньор на кампанията на Yettel.
Митьо Маринов, водещ на „Тази събота и неделя“ по bTV
Според Митьо Маринов истинските новини често са именно онези, които посочват болезнен обществен проблем – например корупционни практики, злоупотреби или решения, които ощетяват обществения интерес. Затова негативното съдържание не бива автоматично да се разглежда като проблем, ако то изпълнява обществената функция на журналистиката.
Обяснението на този парадокс е свързано свързано с начина, по който човешкият мозък реагира на потенциална заплаха.
„От еволюционна гледна точка хората сме по-склонни да забелязваме негативното – така се опитваме да се предпазим и да разпознаем потенциалните рискове“, поясни доц. д-р Ралица Ковачева, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Това е и причината публикации, които предизвикват страх, гняв или възмущение, често да се възприемат като по-важни и по-спешни.
Доц. д-р Ралица Ковачева, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“
Може ли усетът да бъде надежден ориентир
Почти половината от потребителите (44%) се доверяват на усета си, когато оценяват достоверността на новините. Според доц. д-р Ковачева това, което често наричаме „усет“, всъщност е резултат от несъзнавани когнитивни процеси. Те се формират на база на натрупани знания, компетенции и предишни срещи с подобни ситуации.
„Когнитивните процеси протичат несъзнавано и до нас стига само крайният резултат – решението, което е взето. Но то е взето, обработвайки някаква информация и стигайки до някакви заключения. Качеството на този процес зависи от предварително съществуващите знания, умения, опит и мотивация“, обясни тя.
По думите ѝ проблемът е, че в дигитална среда много хора все още нямат достатъчно натрупани знания и умения, за да разчитат единствено на интуитивната си преценка. Тя сравни това с шофирането: усетът на човек, който кара автомобил от една седмица, не може да бъде толкова надежден, колкото този на шофьор с 40 години опит.
Същото важи и за информационната среда. За да бъде интуицията полезна, тя трябва да стъпва върху реална компетентност – разбиране как работят медиите, как се проверяват източници и как се разпознават манипулативни техники.
Самоувереността като част от проблема
Голяма част от анкетираните са уверени в уменията си да разпознават дезинформацията – над 75% твърдят, че могат да установят манипулативно подбрани факти, подвеждащи заглавия, както и да различат мнение от факт. Също висок дял – 79%, вярват, че могат да разпознаят, ако една новина е повлияна от икономически, политически или религиозни цели.
Според доц. Ковачева именно комбинацията от недостатъчно знания и недостатъчно умения често стои в основата на тази свръхувереност. „Хората имаме хилядолетен опит в това да живеем в реална среда и да се ориентираме кое е вярно, кое не е вярно, кой ни лъже и на кого да имаме доверие. Но досегът ни с дигиталното пространство е едва от няколко десетилетия, което ни прави крайно неподготвени да се справим с обработката на информацията там. Затова и се доверяваме на инстинкта си – на еволюционно изградените „кратки пътища“, които разумът използва, за да взема решения по-бързо и по-ефективно. Това са т.нар. когнитивни уклони или склонности, познати на английски като „bias“, обясни преподавателят от СУ.
Освен да помагат, те могат и понякога да ни заблудят, защото най-краткият и лесен път не е непременно най-верен, уточни доц. Ковачева и даде пример с ефекта на Дънинг-Крюгер, който описва склонността на хората с ограничени знания по дадена тема да надценяват собствената си компетентност. Друг важен фактор е когнитивният дисонанс – склонността да отхвърляме информация, която противоречи на вече изградените ни убеждения, защото тя създава вътрешен дискомфорт.
„В представените данни виждаме и т.нар. „сляпо петно на пристрастията“, което на английски наричаме „bias blind spot“. То очертава способността да виждаме когнитивните заблуди у другите, но не и у себе си, казвайки си: „Да, това важи за всички други, но за мен не. Аз съм обективен, аз съм рационален, аз мога да отсея истина от лъжа“, отбеляза Ковачева.
В отговор на тези предизвикателства през 2026 г. Yettel планира обучения за учители, ученици и студенти, посветени на възприемането, оценката и проверката на медийно съдържание. Сред предвидените формати е и тематичната ролева игра „Открий лъжеца“. В нея участниците попадат в симулирана онлайн ситуация и трябва да проверят достоверността на конкретна новина, както и да разпознаят хората, които се опитват да ги подведат. В срещите с младежи ще участват и журналисти от bTV с практически насоки от работата си с информация, източници и проверка на факти.
