Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Мнозинството в Народното събрание е на крачка от приемането на невъобразими промени в Наказателния кодекс, които ще криминализират публикуването на информация за личния живот на човек без негово разрешение.
Наказанията са от 1 до 6 години затвор и парична глоба, като за разследването им ще бъде разрешено използване на специални разузнавателни средства, включително срещу журналисти.
Текстовете, които ИТН предлага, са написани толкова неясно и обтекаемо, че дори депутатът от ГЕРБ Бранимир Балачев се възмути от тях.
Въпреки неговите предупреждения останалите представители от ГЕРБ в Правната комисия подкрепиха мълчаливо текстовете на първо четене.
Как гласуваха депутатите:
ЗА - 14 гласа
- Анна Александрова, Рая Назарян, Николай Братованов, Георги Кръстев (ГЕРБ)
- Мая Димитрова, Владимир Георгиев (БСП)
- Александър Рашев, Николета Кузманова (ИТН)
- Хамид Хамид (ДПС Ново начало)
- Златан Златанов, Цвета Рангелова, Петър Петров (Възраждане)
ПРОТИВ - 4 гласа
- Надежда Йорданова, Стою Стоев (ПП-ДБ)
- Бранимир Балачев (ГЕРБ)
- Христо Расташки (МЕЧ)
ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ - 1 глас
- Юлиана Матеева (Величие)
"Ако аз честитя рождения ден на някого във Фейсбук, това означава ли, че разпространявам факти от личния живот?"
Николета Кузманова от ИТН, която явно е основният автор на промените, опита да ги защити с мотива, че посегателствата върху правото на личен живот не се преследвали адекватно.
"Всички на тази маса знаем мащаба на явлението. Имаме два варианта, да си заровим главата в пясъка и да продължаваме да свиваме ръце и да казваме, че има международни стандарт, или да направим стъпка, която според нас е защитен механизъм", каза тя.
Петър Кьосев (ПП-ДБ) обаче лично заяви намерение да напише мотивите за жалбата в Конституционния съд, като цитира по-старо решение от 2019 г. по сходен казус, с което е отменена друга спорна поправка в Закона за защита на личните данни.
Христо Расташки (МЕЧ) намекна, че истинската причина за "творчеството" на ИТН в Наказателния кодекс е свързана с разпространявани компроматни снимки на личности от партията, и предупреди, че това няма да доведе до ефективно спиране на този тип атаки.
За да доведе казусите до крайност, депутатът от МЕЧ попита: "Ако аз честитя рождения ден на някого във Фейсбук, това означава ли, че разпространявам факти от личния живот? Ако честитя на някого, че има новородено дете? А хората, които лепят некролози на починали, трябва ли да искат разрешение от всички близки, защото това засяга и техния личен живот? Ако аз пусна снимка от рожден ден с 20 души, трябва да поискам разрешение на всеки един, защото иначе нарушавам неговото право на личен живот ", каза той в дискусията в Правната комисия.
Бранимир Балачев (ГЕРБ) разкритикува както текстовете, така и мотивите на ИТН. Той напомни, че наказанията за "Обида и клевета" в Наказателния кодекс се налагат само, ако евентуалните позорящи или обидни твърдения, са неверни.
"Ако се каже, че аз съм се развел - престъплението е извършено и връщане назад няма. Оборването на тези престъпления е дали това, което си казал, е обида, клевета, истина или не. Ако е истина - съдът оневинява. А вие ни предлагате нещо, с което ако лицето Х публикува снимка с лицето Y без негово съгласие, той вече е осъден", каза Балачев.
Съставите за обида и клевета се преследват само с частни жалби на засегнатите граждани и се наказват с глоби, а не със затвор.
"Ще задръстим и без това задръстената от нищоправене полиция, респективно нейните разследващи органи. Ще се занимаваме само с такива дела. Ще стане лавина от подаване на такива заявления за това, че някой с някого се снима", каза още депутатът от ГЕРБ.
Никой друг от съпартийците му не коментира текстовете по същество.
От "Възраждане" обявиха, че ще подкрепят предложенията на ИТН.
"Възраждане" смятат да предложат още по-радикална санкция - да се даде разрешение на прокурор да спира временно или постоянно достъпа до конкретни сайтове, ако те са разследвани за "намеса в личния живот".
Петър Петров обаче даде сигнал, че не е от доволен настоящия вид на текстовете, защото са неясни и не решават основния проблем с доказването на авторството.
