2015 г.: Мисията на НАСА „Нов Хоризонт“ прелита над Плутон, като заснема кадри на форма, наподобяваща сърце, която се намира на повърхността на планетата джудже. Няколко години по-късно тези снимки ще се окажат повече от ценни за учените. В най-новото проучване за „замръзналото сърце“ на Плутон става ясно, че неговият „пулс“ всъщност контролира вятъра, който оформя релефа на повърхността.

Тази най-голяма ярка повърхностна особеност на планетата носи името Томбо Реджо, или по прякор – Сърцето - заради формата си. Кръстена е на астронома Клайд Томбо, открил Плутон през 1930 г. 

Голяма част от азотния лед на планетата може да бъде намерен в този регион. Той е концентриран в дълбок басейн, наречен „Спутник Планития“, чието дъно се намира на 3 км под повърхността. А ледената обвивка се простира на около 998 км. Този басейн представлява лявата част на „сърцето“, докато дясната се състои от азотни ледници и възвишения.

„Преди мисията „Нов Хоризонт“ всички мислеха, че Плутон ще бъде гладка топка  - напълно равна и без почти никакво разнообразие“, казва пред CNN Танги Бертран – астрофизик и планетарен учен в Изследователския център на Еймс към НАСА. „Но тя е напълно различна. Притежава множество различни релефи и ние опитваме да разберем какво се случва там“.

Атмосферата на Плутон е около 100 хиляди пъти по-тънка от тази на Земята. Съставена е от азот, въглероден оксид и метан.

По време на деня замръзналото азотно сърце на Плутон се стопля достатъчно, че да създаде пара. През нощта тя се кондензира и отново се превръща в лед. Този процес учените наричат „пулса“ на Плутон. Той контролира атмосферната циркулация на азотни ветрове около планетата.

 „Това подчертава факта, че атмосферата на Плутон, макар плътността ѝ да е много малка, и ветровете могат да влияят на повърхността ѝ“, заключава Бертран.

Тези ветрове може би са създали интересната повърхностна особеност на планетата джудже, забелязана по време на мисията през 2015 г. Учените са открили, че азотният вятър е с посока, обратна на въртенето на планетата. Той раздухва топлинни вълни, ледени гранули и други частици в близост до повърхността и така, по подобие на четка за рисуване, оставя тъмни ивици в северните и северозападните части на Плутон.

Използвайки събраната информация по време на мисията, учените правят модел на азотните ветрове и изготвят прогноза за времето, за да видят как този вятър ще окаже въздействие на ледниците и релефа. Откриват, че западните ветрове на Плутон се образуват заради изпаряващия се азотен лед на север и формиращия се лед в южната част.

Tози тип атмосфера е уникална в сравнение с тази на останалите планети в Слънчевата система.

Западните ветрове се появяват на около 4 км над повърхността. Но малко по-надолу въздухът се движи бързо и задава модела на вятъра покрай западната граница на ледения басейн. Стръмните скали правят така, че да задържат студения вятър, където е най-силен, преди да премине над региона.

Тези регионални ветрове могат да дадат по-голяма представа за тъмните участъци в западната част на басейна. Учените смятат, че ако ветровете се движеха в друга посока, то Плутон можеше да се окаже неузнаваема.

„Спутник Планития“ може би е също толкова важна за климата на Плутон, както океана за климата на Земята“, казва Бертран. „Ако премахнете „Спутник Планития“, ако заличите сърцето на Плутон, няма да имате същата циркулация“.