Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Смъртта на шестгодишното момче, убито от баща си в столичния квартал „Младост“, е петият случай за тази година на дете, убито в семейна среда от свои близки или родители.
Разликата при тази трагедия обаче е, че не е имало никакви сигнали за проблеми в семейството, които да дадат някаква индикация, че нещо такова може да се случи, коментира пред bTV клиничният социален работник Александър Миланов.
6-годишното момче е живеело заедно със своите баща, баба и дядо. В момента на трагедията дядото е бил на работа, а бабата е отишла до магазина.
Преди три години е имало сигнал за буйно поведение на бащата, след който той е бил настанен в център за психично здраве в София.
Психиатричната диагноза обаче не е основание едно дете да бъде изведено от семейството, още повече в ситуации, в които състоянието е контролирано.
“Всеки от нас може да изпадне в някаква много тежка ситуация. Може да е временен епизод, може да е трайно психиатрично заболяване, както е вероятно при този баща, но това не е причина за извеждане на детето. От гледна точка на семейната това дете е било при баба си и дядо си, които са наблюдавали своя син”, каза Миланов.
Той допуска, че трагедията може да е настъпила вследствие на остър психотичен пристъп или друга тежка психична криза.
„Забележете - този татко се е обадил на 112 в момент на някакъв проблясък. Знаете ли, че между реалността и психичното състояние онова, което се случва в ума, има тонове вселени километри. Този баща не е убил детето си, защото се е събудил с идеята: „Ще убия детето си.“ Най-вероятно се е случил някакъв психотичен пристъп, може да е някаква декомпенсирана реакция. Всичко може да се е случило в няколко секунди. Ние не знаем какво е станало в ума на този баща”, каза Миланов.
Според него големият проблем е в липсата на грижа за хората с психиатрични заболявания извън специализираните лечебни заведения:
“Психиатричното здравеопазване за съжаление е задният двор на медицината в България. Това е една от системите, в които няма никаква грижа нито за лекарите, нито за средата, в която пациентите се лекуват, нито има проследяващи грижи в семейството, там, където ти живееш - да те посещава социален работник, да те посещава психолог, както е в други държави, да се уверява, че ти приемаш терапията си, да прави оценка на риска за дете.”
Миланов посочи още, че цялата система на здравеопазването неглижира психиатричната грижа и вследствие на това умират деца.
„Децата са тези, които плащат цената. Всеки път през ума ми минава тази картина на детското страдание. Какво ли се случва в ума на едно дете, когато баща му посяга да го убие? Или баща ти те пребива от бой, или те хвърли от моста. Ужасно ми е тъжно и за бабата и дядото на това дете. Защото те ще останат да живеят в този квартал, в този блок. И ще носят последиците от това обществено неразбиране на това, че един човек е болен. Че той има нужда от грижа, подкрепа“, коментира Александър Миланов.
В България достъпът до спешна психиатрична помощ е ограничен, а липсата на свободни места пречи на хората, да получат необходимото лечение. В София например има само един спешен кабинет по психиатрия, а местата в психиатриите са запълнени от хора, които са принудително настатени от прокуратурата и съда.
„Проблемът не е в хората, които имат психиатрични състояния и заболявания. Проблемът е в това, че няма общество, което да се погрижи за тях по най-добрия начин, и че държавата е зарязала психиатрията си“, коментира Миланов и призова политиците да осигурят възможност за домашна грижа и проследяване на хората с психични заболявания.
„Направете така, че да има социални работници, които да посещават, да наблюдават, да консултират, да придружават. Защото ние знаем как да разпознаем началото на една човешка криза“, посочи специалистът и обясни, че нарастващото психично страдание е проблем както за възрастните, така и за децата, които са особено уязвими в юношеска възраст.
"Истината е, че все повече хора в днешно време ще развиват различни състояния, които са свързани с психично страдание. Защото тревожността ни е висока, защото живеем в свят, натрупан с много информация, която не можем да преработим. Влизаме в много специфични отношения, които затрудняват общуването ни. Разделени сме покрай това сближаване чрез технологиите. Така че това все повече ще се случва както на възрастни хора, така и на деца”, посочи Миланов.
