Александър Стоянов: Хората, които се борят против свобода, не спират и не спят

„В момента, в който хората, които искат свобода, спрат да се борят за нея, хората, които не искат свобода, веднага ще спечелят. Защото хората, които се борят против свободата, не спират и не спят“, каза историкът Александър Стоянов, избран за „Будител на годината“, в интервю за предаването „120 минути“ по bTV.

Според него разпадането на Съветския съюз е създало погрешното усещане, че демокрацията може да бъде спечелена веднъж и след това да съществува завинаги, а това не е така.

„Свободата е нещо, което ние трябва да защитаваме ежедневно и да се борим за нея всеки един момент“, подчерта Стоянов.

Той определи първата половина на XXI век като период на социално-политически катарзис, в който обществата ще трябва да осъзнаят, че по-добрият и справедлив свят изисква ежедневна отговорност към държавата и обществото.

Историкът отбеляза, че скоростта на съвременните процеси прави бъдещето трудно предвидимо. Промени, за които преди са били необходими десетилетия или векове, днес могат да настъпят за месеци, а понякога и за седмици.

Сигурно е обаче, че държавите не са застинали и могат да преживеят кардинални промени, в които силните да станат слаби, а след това отново да бъдат силни.

“Въпросът е, че има общества, които разбират тези процеси, готвят се за тях и това са обществата, които макар и от време на време да отслабват и да изпадат в някакви периоди на по-тежка криза или проблеми, отново успяват да се изправят, отново успяват да продължат напред. Китай, Франция, Британия, Германия, Италия, Русия - това са примери за такива държави и народи, които без значение колко е голяма тяхната територия, те имат политическото, социалното, историческото, културното съзнание, което е необходимо, за да разбираш, че народът ти минава през кризи, но кризите не са вечни и че ако успееш да се възползваш от възможностите, които се отварят пред теб, ти можеш да запазиш позицията си на голяма и силна държава, макар и тази позиция от време на време да отслабва спрямо останалите. И затова в световната политика съществуват държави, които са винаги важни и държави, които остават на втори план”, обясни Стоянов.

Всяка една държава обаче може да бъде важна в даден момент.

“Ето, например, България с включването си в Първата световна война е променила историята на света завинаги. Ако България не беше влязла в ПСВ на страната на Централните сили, тя щеше да е свършила година, година и половина по-рано и в Русия можеше да няма изобщо и най-вероятно нямаше да има Болшевишка революция, така че всичко, което произтича от там нататък, всъщност е продукт на една малка държава, която се включва и променя баланса на силите в даден момент, по даден начин”, коментира историкът.

Според него големите политически сътресения често са предшествани от икономически кризи.

“Появяват се нови проблеми, които не са съществували преди това. И в крайна сметка дори най-успешния модел се проваля. И в моментите преди този провал е най-мрачно, най-тежко и най-сложно”, посочва Стоянов.

Така например кризата във Византия в края на XII век създава условия за въстанието на Асен и Петър и възстановяването на българската държава.

Друг пример е България през VIII век. След поредица от неуспешни владетели идва управлението на хан Крум и възходът на нова династия, която има ключова роля за оформянето на българската държавност.

„Към следващото успешно стъпало, трябва да се премине през този катарзис задължително. Няма как да не се мине през някакво чистилище, преди да се отиде към рая“, добави още Александър Стоянов.

Историкът Александър Стоянов е „Будител на годината“