Броени дни преди началото на официалната предизборна кампания, социолозите от "Алфа Рисърч" и "Галъп" отчитат растяща дистанция между ГЕРБ и БСП в предпочитанията на бъдещите гласоподаватели.
Ключовият въпрос - колко и кои политически сили ще се преборят за представителство в 45 Народно събрание - обаче все още получава колебливи отговори.
Протестният вот се разпилява в поне три посоки
Според "Алфа" ГЕРБ продължава да има "достатъчно комфортна преднина" от пет процентни пункта пред най-голямата опозиционна сила БСП.
Ако тя се увеличи, според екипа на Боряна Димитрова, ГЕРБ може да разчита на около 1/3 от депутатските мандати или 80-85 народни предстваители. Ако останалите субекти в парламента се обединят против Борисов, партията все пак ще остане "силна опозиция", докато шансовете за сплотяване на коалиция от 4-5 партии на принципа "всички срещу ГЕРБ" не се оценяват високо.
Третото място все още се колебае между "Има такъв народ" и ДПС, чиито проценти в момента се изчисляват на 13.3% и 12.5% сред твърдо решилите да гласуват.
"Политическата стратегия на тези двама играчи до голяма степен може да определи характера и изобщо, възможността да се случи една бъдеща управленска коалиция", се казва в анализа.
Сред по-малките политически сили "Демократична България" показва най-устойчив вот от 5,7% от готовите да гласуват граждани. Доколкото коалицията разчита на късна мобилизация на избирателите и на гласове от чужбина, тези избори може да се окажат рискови - затова "Алфа" предвиждат, че кампанията ще окаже много сериозно влияние на шансовете за успех.
Потенциалът на протестите от 2020 г. вече се разпилява в поне три посоки, а "Има такъв народ" тегли избиратели от всички партии - включително и противниците на ГЕРБ.
"Изправи се! Мутри вън" на Мая Манолова и "Отровното трио" е на бариерата от 4 процента, което социолозите обясняват с "отсъствието на устойчиво ядро и идентификация" с формацията.
ВМРО е единствената партия от старите "Обединени патриоти" с шанс да представлява националистическия вот в следващия парламент - отново изходът ще зависи от мобилизацията по време на следващия месец. Нито един от останалите "разпознаваеми" субекти (включително "Републиканци за България" на Цветан Цветанов, според "Алфа") нямат на този етап статистически значими шансове за успех - но "могат да търсят позиционирането си в една повече или по-малко близка бъдеща кампания".
Към момента 52,5% от пълнолетните избиратели са склонни да отидат до урните на 4 април, но една голяма част от тях - 15,3 на сто или 400 000 души - все още не са решили кого да подкрепят.
При рязък спад на тази активност обаче (до около 2.5 милиона избиратели), поради влошаване на епидемичната ситуация, е възможно да се стигне до турбулентни преки, или косвени ефекти, казват от "Алфа Рисърч". Твърдите ядра на партиите може да решат изхода от вота, а легитимността на следващия парламент да се постави под въпрос.
Националното представително проучване е проведено от Алфа Рисърч и е съфинасирано от Агенцията и БТВ. Анкетирани са 1013 пълнолетни граждани, в периода 26 февруари – 1 март чрез пряко стандартизирано интервю с таблети, което позволява събирането на данните в реално време и регистрирането на най-последните промени в обществените нагласи. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование.
"Галъп": Пет сигурни парламентарни групи + 2 под въпрос
В същия ден "Галъп" публикуваха собствено изследване, в което потвърждават, че ГЕРБ все още води пред БСП с повече от 4 на сто сред всички хора, решили да гласуват със сигурност.
Социолозите потвърждават сходни резултати за "Има такъв народ" и ДПС като при "Алфа рисърч", но данните им дават относително по-висок шанс за прекрачване на 4-процентовата бариера на Мая Манолова и ВМРО. В тяхната "моментна снимка" на избирателните настроения двете формации стоят с малко над четири на сто и са "близо помежду си и близо около ръба". Отново се посочва, че изгледите на тези партии ще зависят изцяло от кампанията, която ще направят.
При "Галъп" 53 на сто от запитаните казват, че твърдо ще гласуват, но една десета от тях още се колебаят кого да подкрепят.
Коронавирусната пандемия също влияе върху готовността на хората да упражнят правото си на глас на 4 април, като малко под 9% от възнамеряващите да гласуват споделят, че епидемията би ги отказала. Други 16,1% се затрудняват да отговорят дали не биха предпочели да останат вкъщи при евентуален нов пик на Covid.
Данните са от изследване „лице в лице“ с таблети между 22 февруари и 1 март сред 1008 души, по поръчка на БНР и БНТ. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 52 хиляди души.
Кой кой е в листите за Избори 2021: Футболисти, музиканти, актриси, лекари и журналисти
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
