Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Американката Алиса Лю написа една от най-красивите приказки на Зимните олимпийски игри в Милано/Кортина тази година.
Тя стигна до златния медал, след като мнозина я бяха отписали, а на леда изигра съчетание, което превърна залата в диско парти.
Сю беше трета след кратката програма и трябваше да направи фурор, за да стигне до първото място. И точно това направи.
Представителката на САЩ изигра на един дъх своето страхотно съчетание и получи 150.20 точки за волната програма и общо 226.79 точки.
Две японки също се качиха на почетната стълбичка. Среброто взе Каори Сакамото - бронзова медалистка от Игрите в Пекин 2022 и трикратна световна шампионка със 224.90 точки, след като беше втора в кратката и във волната програма.
Лидерката след кратката програма Ами Накаи се нареди трета с 219.16 точки.
Всички обаче говорят за Алиса Лю, защото направи нещо, което трябваше да бъде невъзможно.
“Никой не се отказва, а след това да се завърне на върха във фигурното пързаляне” - това е твърдение, което Лю чува стотици пъти, след като през 2022 година решава да сложи край на кариерата си.
Разбира се, това по-късно се оказва само “двегодишна почивка”. Причината за нея обаче е, че Алиса се чувства смазана от големите очаквания към нея и това, че не успява да ги покрие.
Тя започва да кара кънки още на петгодишна възраст. На следващата година вече се състезава.
Баща ѝ Артър е обсебен от това да я направи топ спортист. Той казва, че „не е пестил нито пари, нито време“ в подкрепа на развитието ѝ.
Води я по ледени пързалки, наема най-добрите треньори и дори измерва скоростта на скоковете ѝ с радар, всичко в името на това да разгърне потенциала ѝ.
Едва на 13 години Алиса става най-младата национална шампионка на САЩ и първата американка, приземила повече от един троен аксел в състезание - постижения, които я изстрелват под светлината на прожекторите и я превръщат в една от най-ярките млади звезди на спорта.
Но всичко това има цена.
Алиса описва детството си като “много необичайно” - което е другият начин да каже, че изобщо не е имала детство.
На 16 години, малко след участието си на Олимпийските игри в Пекин, тя взима изненадващото решение да се откаже от спорта — избор, който не обсъжда предварително с баща си.
“Все пак това е моят живот”, аргументира се тогава тийнейджърката.
Две години е далеч от прожекторите. А сами може да си представите какви са били отношенията с баща ѝ, който е проектирал собствените си амбиции върху едно дете.
През 2024 година Алиса решава да се върне, докато слуша как е изпуснала две безценни години от развитието си. И вместо да стане суперзвезда, ще е посредствена. В най-добрия случай - средна класа.
През 2025 година обаче Сю печели световната титла и прави абсолютен фурор. А после идва и триумфът на Олимпийските игри.
На какво се дължи успехът ѝ?
Вече не я движат само чуждите очаквания. Вече тя сама взима ключовите решения за методите в тренировките си, музиката и състезателната си стратегия — рязък контраст с по-ранните ѝ години, когато дори изборът на музика за програмите ѝ е бил в ръцете на треньорите.
Експертите сравняват съчетанието на Сю в Италия с това да птичка, която е пусната от клетката си и се наслаждава на своята свобода.
За самата състезателка по-важното е друго - свободата да твори на леда.
