Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Въпросът не е дали Доналд Тръмп ще загуби междинните избори – последните проучвания в САЩ показват рекордна непопулярност на американския президент. Едва 36% го подкрепят, а 61% не одобряват управлението му, като тенденцията е тази разлика да се увеличава.
Въпросът е с колко места в Конгреса ще разполагат демократите след изборите на 3 ноември, което сега републиканците имат мнозинство.
А за света залогът е какво ще означава това за американската външна политика.
Едва ли може да се спори, че Тръмп има доста провали през втория си мандат в Белия дом.
Той обеща да сложи край на войнолюбивите авантюри, а след това започна непредизвикана атака срещу Иран, която изстреля цените на петрола в небето, отне живота на невинни и не постигна нито една от целите си.
Той се закле да намали разходите за живот в САЩ, а след това въведе мита и търговски политики, които тласнаха цените до нови върхове.
Дизеловата сделка с Владимир Путин беше поредният неуспешен опит с дългосрочни стратегически последствия.
Корупцията и използването на властта в интерес на тесния кръг около президента станаха знакови. Междувременно Тръмп отчужди съюзниците на Америка в НАТО, изпразни арсенала на американската „мека сила“ и влияние, омаловажи и обиди най-надеждните приятели на Вашингтон.
Шокираща изглежда близостта му с Владимир Путин, който напоследък ескалира войната си на унищожение срещу Украйна, и с Бенямин Нетаняху, който също не търси умиротворяване в Газа.
За кратки години Тръмп превърна Съединените щати – някога широко (макар със сигурност не и универсално) харесвани – в страна, която мнозина възприемат като нападателна, корумпирана, жестока и на моменти нелепа.
Средно големи сили като Канада и Великобритания предприеха стъпки за сближаване с ЕС - в отговор на политиките на Тръмп.
За други, като Турция например, непредвидимостта е тревожен сигнал. „Дано да не загуби с твърде много, защото тогава ще се фокусира изцяло навън“, чувах през последните седмици.
И така стигаме до междинните избори и евентуалната победа на демократите. В публикуван неотдавна анализ моите колеги Селия Белин и Майда Рюге казват, че ако е ограничен от Конгреса да действа вътре в САЩ, американският президент ще се обърне към външната политика.
Тръмп почти изцяло пренебрегваше собственото си републиканско мнозинство и ще се чувства още по-малко ограничен от такова на демократите, твърдят те. Президентът ще продължи да използва широко конституционната си власт: да налага мита, да нарежда изтегляне на войски, да отслабва дългогодишните съюзи на Америка, да заповядва военни операции или да сключва бизнес сделки с чужди правителства. Неговото вето ще блокира всяко значимо законодателство на демократите.
Тръмп е известен с това, че не играе по правилата и няма уважение към законите и обичаите, които управляват политическия живот в САЩ.
Наблюдатели в Америка смятат, че загуба на междинните избори няма да го превърне в куца патица – lame duck, английски израз за политически омаломощен лидер. Ще го превърне по-скоро в яростна патица.
Първият фокус на неговия гняв и разочарование може да бъде Иран – страна, която той може да реши, че е отговорна за неговия изборен неуспех.
Нетаняху, който се бори за собственото си политическо бъдеще в Израел, след като загуби парламентарното си мнозинство, не крие факта, че се подготвя за поредния кръг война с Техеран. Тръмп вече намекна, че е готов да поднови пълномащабните бойни операции след изборите. Изтече информация, че три американски самолетоносачни групи се насочват към Близкия изток.
Съществува малък шанс иранският режим да рухне. Но по-вероятният изход е Иран на свой ред да ожесточи войната си срещу Запада, атакувайки лесни цели в Близкия изток и извън него. Цените на дизела и другите горива тогава ще се повишат още повече, тъй като резервите ще започнат да пресъхват, разходите за живот в САЩ и другаде ще скочат още, а глобалното народно недоволство ще нарасне.
Тръмп може също така отново да се нахвърли върху Володимир Зеленски в Украйна. При настоящото положение нито Русия, нито Украйна имат способността да нанесат на другата смъртоносен удар на бойното поле. Киев е изправен пред изключително трудна зима, но ресурсите на Путин са силно изчерпани.
Тръмп обаче изглежда няма лостовете да принуди Путин да седне на масата за преговори. За украинците борбата е екзистенциална, а за руския лидер победата е по-важна от каквото и да е количество сделки, които Тръмп може да размаха пред носа му.
Точно както с Иран, Тръмп има малко добри пътища за постигане на пробив в Украйна.
И така, какви възможности остават за втората половина от мандата му?
Най-добрият сценарий за останалата част от света вероятно е той да насочи вниманието си към проекти у дома – балната зала на Белия дом, „Арката на Тръмп“ и преименуването на големи водни басейни на негово име.
Но е възможно, докато става все по-яростен и разочарован, да впрегне огромната мощ на американската държава, за да се опита да направи нещо наистина скандално - като да подчини Канада или да анексира Гренландия.
Дори Камарата на представителите и Сенатът да отидат при демократите, способностите на Тръмп да действа във външната политика няма да намалеят чувствително.
За европейците това ще означава екзистенциална необходимост да се координират по-добре вътрешно – както в отбраната, така и спрямо „сделките“ с Вашингтон, особено в енергетиката.
Яростта на Тръмп този път не трябва да ни свари неподготвени.
"Лукойл" е част от сделките между Тръмп и Путин. България има лостове да влияе - ще ги използва ли?
Кой пази Черно море? Въпросът, който ЕС и НАТО вече не могат да отлагат
