"Лукойл" е част от сделките между Тръмп и Путин. България има лостове да влияе - ще ги използва ли?

„Слабо решение от силен партньор. Просто използват нашия отбор за параван и това не е честно между съюзници“ – така украинският президент Володимир Зеленски реагира на новината за дизеловата сделка между Доналд Тръмп и Владимир Путин.

САЩ свалиха временно санкциите върху продажбата на руски дизел и 300 000 тона трябваше веднага да влязат на световния пазар, за да намалят цените за всички потребители. И най-вече за американците, които на 3 ноември ще гласуват на междинни избори за Конгрес.

Това, разбира се, не се случи, дори напротив. Докато петролът достигна петмесечен връх от 110 долара за барел, за всички е ясно, че цената зависи от ескалацията в Близкия изток, която Тръмп започна и сега не може да овладее.

Полза от дизеловата сделка засега има само Кремъл, а ЕС обеща да продължи подкрепата за Украйна.

Световният петролен шок се пренася в Европа и заради ограничения брой рафинерии, а в България значение има и нарушеното търговското корабоплаване в Черно море.

През август, още преди последните „инциденти“ с ударени кораби, българските потребители са понесли най-голямото увеличение при горивата в ЕС – 34,5%. А през последните седмици застраховката на танкер в Черно море, която преди е била 200 хил. долара, вече надхвърля 2,5 млн. долара.

По-скъпите горива и високите застраховки увеличават разходите за транспорт и оттам цените на почти всички продукти. А при продължителна криза корабособствениците могат изобщо да се откажат от дейност в Черно море заради риска за екипажите и нерентабилността на превозите.

Междувременно стана ясно, че Вашингтон обсъжда сделка за придобиване на международните активи на „Лукойл“ от консорциум, близък до Тръмп. Част от него са милиардерът Тод Боули и инвеститори от Катар и ОАЕ.

Американският лиценз, който се основава на санкциите на САЩ върху компанията, позволява прехвърляне на собствеността, но… едва след даване на съгласие на настоящия собственик, контролиран от Кремъл.

Това означава, че сделката за „Лукойл“ е част от пакета, по който преговарят Тръмп и Путин. За първия целта е пари за близкия му кръг, а за втория – средства за продължаване на войната в името на "руския национализъм".

Както стана ясно от случая с американската посланичка в Гърция Кимбърли Гилфойл, на Балканите тази стратегия е особено актуална.

Гилфойл лобира за реализирането на Вертикалния газов коридор от приближена фирма, дори с цената на сваляне на румънското правителство.

В Босна американското правителство вдигна санкциите, наложени на националистическия лидер на Република Сръбска Милорад Додик, и принуди Върховния представител Кристиян Шмидт да напусне поста си, за да придвижи газов проект на друга близка до Тръмп компания.

Затова за България е критично важно да има собствена стратегия за „Лукойл“ - включително за управление на риска при доставките на петрол предвид ситуацията в Черно море. Изследване на Института за пазарна икономика показва, че рискът българската икономика да бъде откъсната от външните си пазари е все по-голям.

За да бъде овладян този риск, сигурността на корабоплаването в Черно море е ключова – и закъснялата координация с други съюзници от НАТО е първата стъпка. Но от гледна точка на съдбата на "Лукойл" България не е безгласна буква.

Включването на активите на „Лукойл“ в следващия санкционен пакет на ЕС би дало лост на Европейската комисия при евентуална сделка, както и влияние върху американския купувач. Идеята консорциумът на Боули да купи евтино чуждестранните активи на руската компания, САЩ да вдигнат санкциите и активите да се продадат на много по-висока цена ще бъде много по-трудна за реализиране. На българското правителство този лост, чрез ЕК, ще му позволи да седи на масата, когато се договаря съдбата на "Лукойл Нефтохим" - Бургас.

Дългосрочното решение за рафинерията за доставка на суров петрол от логистична гледна точка не може да е свързано изключително с Черно море. Ако започне да се строи бързо, петролопроводът "Александруполис - Бургас" * може да демонстрира, че има алтернатива на застрашавания от руската война път от изток. Друг е въпросът, че този проект би бил тест за смелостта на правителството на Румен Радев да започне нещо наистина мащабно, макар и против интереса на Анкара.

Турция ще търси разширяване на трафика през Босфора, който Анкара може да контролира и който ѝ носи големи печалби от такси. Предвид турското влияне върху българското правителство вследствие на неизгодната сделка за газ с „Боташ“, построяването на "Александруполис - Бургас" може да се окаже непосилна задача за Радев.

Ако има урок от дизеловата сделка на Тръмп и Путин, то той е, че в ситуация на натиск единствените трайни партньори са европейците - на останалите за честност не може да се разчита.

А високите цени на енергията и енергийната ни независимост трябва да се разглеждат в по-широка европейска рамка и през алтернативни пътища за доставки, за да има трайно решение на българските проблеми.

*Проектът за изграждане на петролопровод от Александруполис до Бургас е напълно различен от прекратения през 2013 г. проект "Бургас - Александруполис", който беше с цел пренос на руски петрол през България в посока Гърция и беше в интерес на Москва. Той се смяташе за част от т.нар. руски голям шлем от енергийни проекти, заедно със също прекратените АЕЦ "Белене" и "Южен поток" (частично заменен от "Турски поток" - б.р.)

Идеята на новия проект е да пренася изрично неруски суров петрол от Александруполис в Гърция към Бургас и рафинерията "Лукойл Нефтохим", за да се избегне зависимост на доставките от Русия. Първите преговори са от 2022 г. Проектът не е официално стартирал, като през лятото на 2026 г. премиерите Румен Радев и Кириакос Мицотакис поставят на масата ускоряване на реализацията по време на среща в София - б.р.

Радев подкрепи сделката между Тръмп и Путин за руския дизел Кой пази Черно море? Въпросът, който ЕС и НАТО вече не могат да отлагат

Руското общество сънува, но не за победа

Европа трябва да се научи да казва „не“ - и то веднага

Честно ли е правителството с обществото?