Педро Алмодовар се завърна на сцената на пандемичния свят с "Паралелни майки", в който заземено, оставяйки иронията настрана, отгръща за първи път листа на тъмната история на Испания.
Най-популярният представител на съвременното испанско кино неведнъж е критикуван за липсата на следа от режима на Франко във филмите му досега. Ето го, на нов тон, но със същото безкомпромисно внимание към всеки детайл и послание, за пръв път в блестящата си история на режисьор, Алмодовар се изправя лице в лице срещу миналото на страната си.
За два часа време и малко неподготвени, Алмодовар ни хвърля в дълбокото чрез историята на две жени с около 20 години разлика помежду им - Джанис и Ана. Двете раждат в една и съща болница, в един и същи ден. Паралелно се развива сюжет, в който главната героиня Джанис, кръстена на Джанис Джоплин от майка си - хипарка, търси гроба и останките на прадядо си - един от 114 000 души, изчезнали и смятани за мъртви по време на режима на Франко.
Историята е плътна, концентрирана, без излишни подробности и с прекрасен диалог между минало и настояще. Тя вплита майсторски съвременни теми като изборите на самотните майки, лутащите се проблемни деца на разделени родители, дилемата на жените между кариерата и семейството, раждането след 40-годишна възраст.
Този диалог е пресъздаден и стилистично - чрез наситени цветове в дома на Джанис и рязката, импулсивна смяна в стила на младата Ана.
Разликата в поколенията става много ясна и в разрива между Джанис, която търси трескаво следите от травматичното минало на рода си, и Ана, която смята за безполезно повторното отваряне на стари рани, но в същото време не е в мир със себе си. Алмодовар не пропуска да ни стисне за гърлото със сложната дилема, в която е хваната Джанис.
В основата на “Паралелни майки” стоят истинските човешки отношения, семейната травма и посланието, че ако не прегърнем миналото си, няма начин да се свържем с настоящето.
Изборът на актьори е безупречен, но това не е новина - от незаменимата Пенелопе Круз до шармантната Роси де Палма в ролята на най-добрата й приятелка, през изгряващата звезда на Милена Смит (Ана) и чаровния Асраел Елехалде (Артуро).
Критиците казват, че “Паралелни майки” е най-добрият филм на Алмодовар от “Всичко за майка ми” (1999 г.) насам - най-награждаваният испански филма на всички времена. Самият Алмодовар споделя за него - „Говоря с гласа на Пенелопе“, каза Алмодовар. "Тя говори истината за Испания."
Българската публика посрещна новия “Алмодовар” на Киномания в сюрреалистично пълната на 100% зала на Дома на киното.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
