Орязване на държавни разходи и приватизация - какво предлага ИПИ за Бюджет 2027

Предложенията идват на фона на забавянето на проекта на държавния бюджет за 2027 г. Правителството трябваше да го внесе в Народното събрание до 31 октомври, но пропусна законовия срок.

По думите на председателя на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов бюджетът се очаква да бъде представен в петък, 6 ноември.

От изпратения до Европейската комисия бюджетен план вече стана ясно, че кабинетът предвижда повишаване на осигурителната тежест и въвеждане на данък върху свръхпечалбите в редица сектори.

"Буря на растеж", движен от потреблението и кредитите

Българската икономика продължава да расте по-бързо от средното за еврозоната, но според ИПИ този растеж става все по-зависим от потреблението и кредитирането.

„Това е перфектната буря на растеж, движен от потреблението, потреблението, движено в голяма степен от кредит. Това е растеж на заем. Той не може да продължава вечно по този начин“, коментира Лъчезар Богданов от ИПИ.

Друг сигнал за икономическите рискове е разминаването между вноса и износа. Докато вносът продължава да расте, износът стагнира. Според икономистите това показва отслабване на способността на българската икономика да се конкурира на външните пазари.

В този контекст ИПИ очертава три основни цели: нисък бюджетен дефицит, по-ефективен публичен сектор и по-добра среда за предприемачество и инвестиции.

Проблемът е в разходите, а не в приходите

Според анализа на ИПИ приходите в бюджета се задържат около 37–38% от брутния вътрешен продукт (БВП) и се развиват сравнително добре. Разходите обаче вече надхвърлят 40% от БВП – ниво, което не е било преминавано през последните 25 години. Освен това е в нарушение на закона за публичните финанси.

Икономистите предупреждават, че ако тази тенденция продължи, държавният дълг може да достигне 40–45% от БВП до 2035 г.

Затова институтът предлага публичните разходи да бъдат ограничени до 38% от БВП, а държавният дълг – до 30%. Според икономистите това би изисквало не просто съкращаване на отделни пера, а промяна в начина, по който работи публичният сектор.

Ясни критерии за заплатите в МВР и съкращаване на заетите в публичния сектор

Една от основните идеи в алтернативния бюджет е намаляване на заетите в публичния сектор. ИПИ иска те да достигнат до 20% от всички работещи при сегашен дял от около 24–25%.

Това е част от т.нар. „златно правило 20/10“ – дългосрочна цел за заетост в обществения сектор до 20% от общата заетост в страната и разходи за възнаграждения за този обществен сектор до 10% от БВП.

Институтът предлага и промяна в начина, по който се определят заплатите в МВР и Министерството на отбраната. Вместо автоматичното им обвързване със средната работна заплата, което действа сега, макар да е временно замразено, възнагражденията да се определят според конкретни критерии и възможностите на бюджета.

По темата икономистите коментираха и настоящото замразяване на тези заплати, което според тях не решава казуса.

„Това е отлагане на един проблем, който ще трябва да наваксаме, защото се трупат ангажименти“, посочи старши икономистът в ИПИ Петър Ганев.

Повече частни инвестиции и приватизация на държавни дружества

ИПИ включва в алтернативния бюджет привличане на повече частен капитал за инфраструктурни проекти чрез концесии, публично-частни партньорства и приватизация.

Сред конкретните предложения за приватизация през фондовата борса са Българския енергиен холдинг (БЕХ), Българската банка за развитие (ББР), „Български пощи“, Държавната консолидационна компания и „Топлофикация София“.

Според икономистите приватизацията на държавни дружества и привличането на частни инвеститори могат да осигурят инвестиции в размер на поне 2% от БВП.

Финансирането на училищата да отчита и резултатите

В образованието ИПИ вижда възможност за промяна в модела на финансиране на училищата. Вместо средствата да се разпределят основно според броя на учениците, да се отчита и напредъкът им, както и качеството на обучението.

Институтът предлага и специална програма за училищата с най-слаби резултати. В България има 170 училища, в които средният резултат на държавния зрелостен изпит по български език и литература е под 3,00.

Мерките за такива учебни заведения предвиждат менторство, допълнителна подкрепа за учениците и командироване на учители.

По-малко болнични разходи и повече профилактика

В здравеопазването ИПИ смята, че ръстът на разходите може да бъде ограничен, болничната мрежа да бъде преструктурирана и част от дейностите да се пренасочат от клиничните пътеки към извънболничната помощ.

„Ако някой някога ви каже, че няма пари в здравеопазването и че те не са достатъчно, замислете се защо ви го казва. Това не е вярно.“, коментира д-р Петя Георгиева от ИПИ.

Икономистите смятат, че между 25 и 30% от дейностите, които в момента се извършват по клинични пътеки, могат да бъдат пренасочени към извънболничната помощ. Това би намалило ненужните хоспитализации и би позволило повече средства да бъдат насочени към профилактика и ранна диагностика.

Профилактичните прегледи в момента обхващат едва 57% от пациентите, а двете програми за скрининг на рак, които трябваше да започнат през 2026 г., все още не са стартирали.

Разходите за превенция в България са 0,23% от БВП при средно 0,36% за Европейския съюз. Според института по-големият фокус върху профилактиката би помогнал за ограничаване на хоспитализациите и разходите за лечение.

Засилване на ролята на министъра на правосъдието

ИПИ иска по-ясно разделение на отговорностите в управлението на съдебната власт. Според института министърът на правосъдието трябва да има по-голяма роля при управлението на сградите, информационните системи и администрацията, а Висшият съдебен съвет да се фокусира върху кадровите решения и независимостта на магистратите.

Иван Брегов от ИПИ настоява и за пълен одит на разходите – такъв според него не е правен от години.

„Следваме една траектория, която е крачка назад към миналото, а не полет напред към неизвестното. Целим се да възстановим институционалния баланс, защото когато е замислена Българската Конституция, идеята е била да има баланс между трите власти“, коментира той.

Институтът предлага още замразяване на възнагражденията на магистратите и преглед на щата в съдилищата и прокуратурите според реалната им натовареност. Част от структурите може да бъдат закрити, ако това не ограничава достъпа до правосъдие.

Брегов обърна внимание и на ръста на разходите: за последните 10 години бюджетът на съдебната власт е нараснал от около 500 млн. лева до 500 млн. евро.

Предупреждение за инвестициите и пенсионните спестявания

ИПИ изразява притеснения и от предложения за въвеждане на данък върху свръхпечалбите на големите компании, както и от намесата на държавата в ценообразуването.

Според данните на ИПИ около 85% от преките чуждестранни инвестиции в България през последните години са под формата на реинвестирана печалба. Затова те предупреждават, че непредвидими промени в данъчната политика могат да обезкуражат компаниите да влагат средства в развитието на бизнеса си у нас.

Друг риск според института е свързан с личните пенсионни спестявания и развитието на мултифондовия модел.

„Ако в този момент се тръгне към атака на личните спестявания, било то с пренасочване на вноски, било то с атака на самия ресурс, това е голям риск“, коментира Петър Ганев от ИПИ.

В края на представянето беше обявено и че ИПИ, ПЕСКО и „Активни политики“ подготвят инструмент за проследяване на публичните финанси. Очаква се той да бъде представен в рамките на следващите две седмици и да даде повече прозрачност за това как се разходват и разпределят бюджетните средства.

Кабинетът "Радев" готви частична национализация на 1 млрд. евро от парите за втора пенсия на 5 млн. работещи

Радев бави Бюджет 2027 в разрез със закона, за да мине балотажът