Пълномащабната военна инвазия на Владимир Путин в Украйна постигна такова обединение на Западна Европа, каквото не е имало от Втората световна война насам.
Държави, известни с неутралната си позиция (б.а. - Швейцария), подкрепиха санкциите срещу Кремъл, други – като Швеция - изпратиха оръжия на украинците. Правителства, които години наред не изпълняваха задълженията си към НАТО за отделяне на достатъчно средства за армията, направиха обратен завой. Страни с отявлени икономически връзки с Русия изненадващо прекъснаха взаимоотношенията си с Москва.
Безпрецедентното обединение относно санкциите, политическите и военните действия продължава да поддържа оптимизма в Европа въпреки ужасите от войната на Путин. Този оптимизъм е свързан с представата, че континентът ще излезе от кризата по-добре подготвен срещу заплахите за сигурността.
Най-вече това важи за трите северни страни на Скандинавския полуостров – Норвегия, Швеция и Финландия. Съдбата им е в центъра на вниманието покрай случващото се в Украйна поради уникалните им отношения една с друга, с останалата част от Европа и с Русия.
Норвегия и Финландия имат обща граница с Русия, първата е по-малка – около 200 км, докато финландската се простира на цели 1300 км. Норвегия – най-северната от трите скандинавски държави, е член на НАТО, но не е в ЕС. Останалите две са представителки на Европейския съюз, но без членство в Алианса.
И трите страни са поддържали неконфронтационен подход спрямо Русия след разпадането на Съветския съюз – заради близостта им до най-голямата държава по площ в света. И трите са членове на Шенгенското пространство, което означава преминаване без ограничения през границите помежду им.
Именно тези два последни факта изиграха най-важна роля за сериозното преосмисляне на европейската сигурност през последните три седмици: Как можеш да водиш политика на неконфронтация, когато едновременно с това споделяш открита сухоземна граница с Русия?
„Ако Путин успее в Украйна, тогава ние всички ще си зададем въпроса кой е следващият“, казва висш представител на отбраната от Скандинавия пред CNN. „Отворените пунктове между трите държави означават, че всеки компромис по отношение на финландската граница с Русия ще бъде травматичен за целия полуостров“.
В Швеция и Финландия вече се водят активни разговори за присъединяване към НАТО – ход, който правителствата на двете страни доскоро определяха като рискован акт на провокация спрямо Москва. Заедно с Норвегия те вече захвърлят в кошчето политиката на безконфликтност.
Да бъдеш "неутрален" съсед на Русия, или защо дори Финландия вече иска членство в НАТО
„Финландия и Швеция внезапно нарушиха дългогодишната си позиция да не изнасят оръжия за военни зони и изпратиха доставки за Украйна, което беше най-големият шок за европейците от гледна точка на реакцията на скандинавските страни. Подозирам, че и за Путин", казва Чарли Салониус-Пастернак, водещ изследовател в областта на глобалната сигурност във Финландския институт за международни отношения.
Той очаква още по-смели ходове от Скандинавия в контекста на поетите ангажименти в документа „Визия 2025“, подписан от Швеция, Финландия, Норвегия, Дания и Исландия в качеството им на представители на NORDEFCO. Северното отбранително сътрудничество, каквото е името на организацията, е създадено с цел да подсили националните отбранителни способности на държавите и да насърчи взаимодействието между тях.
„Визия 2025“ съдържа планове за по-тясно военно сътрудничество между петте нации, които имат различни връзки с НАТО и ЕС.
„Ако изведнъж Норвегия, Швеция, Финландия, Дания и Исландия складират оръжия и военни части в други страни и координират действията си, тогава се намираме на територията на твърдата сигурност, действаща по границите на ЕС и НАТО, което наистина ще усложни живота на Русия“, казва Салониус-Пастернак.
Твърдата и категорична реакция на скандинавските страни разгърна перспективата за присъединяване на Финландия към НАТО. Александър Стуб, бивш министър-председател на страната, смята, че влизането в Алианса вече е много по-вероятно, тъй като Путин е разрушил баланса в отношенията, поддържан от Финландия в продължение на години.
"От стратегическа гледна точка, винаги сме искали да държим присъединяването към НАТО в задния си джоб като възпиращ фактор срещу агресивно поведение от страна на Русия. Поддържахме баланса на нашата армия, за да е съвместима с тази на НАТО, като същевременно не сме членове на Алианса", казва Стуб пред CNN.
Той обаче смята, че агресията на Путин е направила този баланс невъзможен. "Финландия се ръководи от това, което аз наричам рационален страх. Ние виждаме агресията на Русия и не искаме да останем сами, както беше през Втората световна война".
Години наред Финландия и Швеция предприемаха действия, с които да компенсират факта, че не са в НАТО. Те подсилиха връзките си със САЩ, Великобритания и останалата част от трансатлантическото общество.
Според Хекон Лунде Сакси – професор в Норвежкия колеж по отбрана, сътрудничеството в сферата на сигурността между северните европейски държави във формати като NORDEFCO прави региона по-малко уязвим. „В определен смисъл това дори надхвърля членството в ЕС и НАТО. Най-силното послание през последните няколко седмици е единството“.
Първо Дания и Швеция изпратиха смъртоносно оборудване в Украйна, после Финландия и Норвегия последваха примера им. „Спешността на ситуацията гарантира, че този вид сътрудничество се ускорява, което прави защитата ни срещу всеки противник по-добра", добавя норвежкият професор.
На Путин и неговите съучастници сигурно им е трудно да го разберат, но тяхната варварска война в Украйна подтикна части от Европа, които някога се съобразяваха с Русия, към немислими досега действия, коментират от CNN.
Когато ужасът свърши, руският президент може да се събуди в една съвсем различна Европа - почти неузнаваема спрямо онази отпреди няколко месеца.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
