Можем ли да се заразим с Covid-19 втори път? Защо някои хора имат по-тежки симптоми спрямо други? И как би ни помогнала евентуална ваксина? Тези въпроси се задават все по-често, особено когато пандемията набира нова скорост и вече отне живота на над 637 хиляди души по целия свят. От началото на епидемията учените научиха много нови неща за човешката имунна система и за това как се противопоставя на коронавируса. Изготвят се ваксини и макар до момента да няма окуражаващи резултати, вече има повече светлина върху някои важни въпроси.
Антителата срещу SARS-CoV-2 изчезват с времето и това е нормално
Едно от последните проучвания, направено във Великобритания, доведе до няколко плашещи заглавия: „Имунитетът срещу Covid-19, създаден от антителата, може да трае само месеци“, както написа CNN.
Преди изследването учените знаеха, че повечето заразени с коронавируса генерират антитела. Знаеха също, че по-голяма част от хората развиват неутрализиращи антитела, които са важна подсистема на антителата – протеини, които се прикрепват към вирусите и ги унищожават. Какво обаче се случва с тези неутрализиращи антитела след време?
Учените са изследвали процеса при 65 пациенти с Covid-19 в период до 94 дни след началото на симптомите им. Стигнали са до извода, че неутрализиращите вируса антитела намаляват през тези три месеца. Техният пик настъпва 20-30 дни след проявата на симптомите, а после постепенно изчезват, като това се случва по-бързо при пациенти без симптоми или с лека клинична картина.
Може ли човек да се зарази повторно? Ако отговорът е „да“, това би било тревожно, тъй като ще означава още повече инфекции. Това може да доведе и до забавяне на изграждането на „стаден имунитет“.
През последните няколко месеца се появиха информации за пациенти, които се заразяват повторно. Все още обаче е трудно да се прецени колко често би било повторното заразяване, ако то все пак е възможно, пише vox.com.
Намаляването на антителата след инфекция обаче е нещо типично и нормално, смята имунологът в Институт „La Jolla“ Шейн Кроти. Той казва, че не можем да тълкуваме британското изследване, правейки си заключения, че всеки излекуван от Covid-19 е поставен под риск да се зарази отново три месеца по-късно.
Имунната система значи повече от просто антитела
Изграждането на имунитет не зависи само от антителата. В организма ни действат и Т-клетки. Те принадлежат към групата на белите кръвни клетки, известни като лимфоцити, и унищожават инфектираните клетки в тялото ни.
Антителата могат да изчистят вируса от течностите в организма, но ако вирусът попадне вътре в клетката, той става невидим за тях. Точно тогава се активират Т-клетките, които намират и унищожават скритите вируси. Те играят огромна роля в създаването на дългосрочен имунитет, спирайки инфекциите, преди да се появят тежки симптоми.
Освен това, в организма ни действат още един вид Т-клетки, които са подпомагащи. Те правят възможна реакцията на антителата срещу вируса. Отделно своята функция вършат В-клетките, които сами създават антитела. Определен брой от тях се превръщат в клетки на имунната памет. Това означава, че съхраняват инструкции за изграждане на определено антитяло, но в същото време остават неактивни. Очакват единствено сигнал да започнат „производството“ си отначало, ако се появи заплаха.
B cells also secrete non-neutralizing antibodies that call in other white blood cells (NK cells) to kill virus-infected cells. NK cells are also professional killer cells. They use guidance from antibodies to target their weapons against infected cells. (8/n) pic.twitter.com/Yc7RsSOdsm
— Prof. Akiko Iwasaki (@VirusesImmunity) July 22, 2020
Когато човек е подложен на нов вирус, на имунната система ѝ отнема до две седмици да създаде точните антитела, за да го разруши. Ако обаче паметта на В-клетките е в резерв, този период ще бъде само няколко дни.
„Имунитет“ може да означава много неща
Съществуват различни видове имунитет. Той може да означава силна реакция от страна на антителата, която пречи на вируса да остане в клетките. Но може да значи и добър отговор на Т-клетките, които евентуално биха спрели инфекцията много бързо, още преди появата на симптомите. „Събуждането“ на паметта на клетките също е част от силния имунитет.
Така че повторната инфекция може и да е възможна, но не и катастрофална. Когато даден вирус завладее тялото, организмът го запомня с точност и има своите оръжия.
Паметта на организма и обнадеждаващите знаци
Учените все още не разполагат с данни за дългосрочното действие на Т- и В-клетките, що се отнася до Covid-19, но индикациите са окуражаващи. „Това, което направихме като извод след изследвания на заразени хора, за които не се е налагало да отидат в болница, е, че развиват Т-клетки от типа CD4 – подпомагащи, като повечето от тях развиват и тип CD8 – клетки, които директно убиват вируса“, казва Кроти, който заедно с колегите си публикува изследване в списание „Cell“.
Остава да се разбере и колко дълго ще действат функциите на тези клетки. Това, което е ясно, е, че В-клетките запазват паметта си доста време. Доклад, цитиран от vox.com, показва, че оцелели от пандемията от 1918 все още са ги имали в организма си 80 години по-късно.
Най-общо казано – съществува оптимистична нагласа, че хората могат да развият дългосрочен имунитет срещу Covid-19 след инфекция. Отговорът на Т-клетките срещу различните коронавируси изглежда стабилен във времето. Доклад на учените Ле Берт и Бертолети от 15 юли, публикуван в списание „Nature“, сочи, че част от хората, оздравели след SARS отпреди 17 години, все още имат Т-клетки, които предизвикват реакция срещу вируса.
Изследователите споделят още, че Т-клетките, създадени да се борят срещу другите коронавируси, могат да действат успешно и срещу Covid-19. „При голяма част от населението съществува определено ниво на предварителен имунитет срещу новия коронавирус“, пишат те.
Големият въпрос е каква е правилната комбинация в количествено отношение между Т-клетки, В-клетки и антитела, която изгражда стабилен имунитет срещу Covid-19. Учените обясняват това с термина „имунитетна съотносителност“. Нямат обаче отговор на въпроса.
„Има хора, които не могат да изградят антитела, а в Италия има поне няколко човека без антитела, които се заразиха, но после оздравяха“, казва Кроти. Става ясно, че работата на техните Т-клетки е изиграла съществена роля и е компенсирала за липсата на антитела.
„Не знаем с точност кои части са нужни, за да се създаде защита, не знаем колко време трябва да действат. Но опитваме всичко, за да съберем тези данни“, добавя Кроти.
Тестът за антитела доказва ли, че човек има имунитет?
За жалост, тези тестове няма как да потвърдят колко защитен е даден човек срещу Covid-19 и за какъв период от време. Единственото нещо, което е потвърдено при положителен тест за антитела, е, че вирусът е преминал през организма – дали има риск за повторна инфекция, не е ясно.
Как информацията за имунитета се използва за създаване на ваксина?
Ваксината е медикамент, който научава имунната система как да контрира заплаха като вируса. Тя може да намали шанса за тежко заболяване и едновременно с това да предотврати инфекция, което я прави мощно средство за спасяване на животи. Но разработването ѝ е сложно и скъпо начинание.
Макар да няма гаранция, че скоро ще видим успешна ваксина срещу новия коронавирус, някои учени са оптимисти, че такава ще се появи в най-скоро време. Причината? Повечето хора оцеляват след заразяване, разчитайки само на имунната си система. Това показва, че тя може да бъде тренирана да се защитава срещу вируса. Голямата задача на изследователите сега е да поставят на имунната система точната цел, за която тя да „тренира“ и да е готова, когато истинската заплаха настъпи.
В момента тече безпрецедентна надпревара за създаване на ваксина срещу коронавирус. Разработват се повече от 150, а много от тях вече са на ниво тестове при хора – само месеци след откриването на Covid-19.
Преди повече от седмица изследователски екипи от Китай и Великобритания публикуваха проучвания в списание „Lancet“, показвайки резултатите от най-ранната фаза на тестовете на своите ваксини. И двата екипа са използвали версия на аденовирус – различен от SARS-CoV-2. И двете изследвания показват, че ваксините са безопасни и предизвикват минимални усложнения. Въпросът е какви дивиденти ще донесат в дългосрочен план.
В момента повечето ваксини са насочени само към един от протеините на вируса – шиповия. Чрез него той навлиза в човешките клетки. За да се сдобие с дългосрочна защита обаче, организмът ще се нуждае от ваксини, насочени към унищожаването на различни части от вируса. Резултатите от ваксинацията могат да варират от пълен имунитет, който изцяло предпазва от инфекция, до частична защита.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
