Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Временният ръководител на Комисията "Антикорупция" Антон Славчев ще продължи да изпълнява функциите си безсрочно, след като Народното събрание отказа да го освободи.
Предложението беше направено от ПП-ДБ, но получи подкрепа само от "Възраждане" и 24 от независимите депутати.
67 души от ГЕРБ и 22 души от ДПС на Делян Пеевски отхвърлиха предложението. За запазването на Славчев гласува и един депутат от БСП, а други 7 се въздържаха (останалата половина от парламентарната група не гласува).
"Има такъв народ" не даде нито един глас във вота за и против свалянето на Славчев от поста.
Така с 95 гласа "за", 91 "против" и 8 "въздържали се" Народното събрание отхвърли искането на ПП-ДБ.
То щеше да падне и поради друга причина - по закон председателят се избира с мнозинство от 2/3 от народните представители, което означава, че ПП-ДБ трябваше да събере поне 160 гласа.
Този казус предизвика допълнителен спор, защото в закона за противодействие на корупцията всъщност не е записано с какво мнозинство се освобождава ръководителят на комисията. ГЕРБ и ДПС настояваха да се приеме по-високият праг, след като той е заложен за избора.
Дебатите около дейността на КПК начело с Ангел Славчев се превърнаха в сблъсък между ПП-ДБ и крилото на Делян Пеевски - но по ирония, и двете групи обвиниха ръководителя на комисията в злоупотреба със служебното си положение.
Мотивите на вносителите срещу Славчев бяха свързани с това, че комисията не изпълнява задълженията си по отчетност пред Народното събрание и представя "избирателно" данни за дейността си, отказва да изпълнява решения на съда за осветяване на данни за резултатите от работата на служителите си, липсва ефективност в направлението за отнемане на незаконно придобито имущество, и др.
На практика атаката срещу него дойде след поредица от ходове на КПК, за които има съмнения за политическа мотивираност - Лена Бориславова даде пример с отстраняването на бившия депутат от ПП Андрей Гюров като подуправител на БНБ и дългогодишното бездействие по скандала със заема на Румен Гайтански от държавната Банка за развитие за близо 150 млн. лв.
Йордан Цонев от ДПС обвини "Промяната", че искали да отстранят онзи, който ги разследва, като изброи няколко компроматни скандала около водещи фигури на коалицията без резултат.
В същото време Хамид Хамид (ДПС) поде алтернативна версия, в която обвини Славчев, че е "изпрал" проверяваните депутати от ПП-ДБ, а те в замяна искали да го преместят в прокуратурата, за да ги "пере и там".
Самият Антон Славчев присъстваше в залата и накрая поиска да вземе думата, за да оправдае действията на институцията.
Той обяви, че в нея работели "професионалисти на много високо ниво", които според него надскачали и останалите служби за сигурност.
Пасивността по скандални случаи като ББР той отдаде на факта, че през целия период делото е било под контрола на прокуратурата и е възложено на КПК едва през лятото на 2024 г. Комисията има разследващи функции от март 2024.
Славчев намекна, че съвпадението между опита то да бъде "смачкано" през май 2023 г. (в периода на скандалите около Иван Гешев и последвалото му уволнение като главен прокурор) може да не е случайно, но не влезе в повече обяснения.
Оправданието с прехвърлянето на разследванията между различните нива на прокуратурата също беше използвано от него като аргумент за това, че няма резултати в борбата с корупцията.
