АПИ оскъпи тол-системата с още 140 млн. - ще плаща на външни IT специалисти

Без търг или конкурс Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е подписала договор, който оскъпява тол-системата в България с още 140 млн. лв. Те ще се използват за „Проактивен мониторинг на системата и надграждане на функции“ и ще се превърнат в плащания за IT специалисти.

Договорът е с австрийския консорциум „Капш Трафис Солюшънс“. През 2018 г. група от дъщерни фирми на „Капш“ спечели обществената поръчка за изграждане на електронната система за платено преминаване по републиканските пътища. Цената бе 180 млн. лв. с ДДС, но сега е ясно, че системата се оскъпява до 320 млн.

„Капш“ са договорили отлични заплащания за своите IT кадри, които ще работят по обновяването на тол-системата, която е само на 10 месеца – действа от 1 март 2020 г.

Според документацията на обществената поръчка, цитирана от в. „Сега“, часовите ставки за тестър, програмист, системен специалист и проектен мениджър са между 258 и 290 лв. Това означава, че всеки от експертите може да печели по над 10 000 лв. само за една работна седмица от 40 часа.

Договорът е бил подписан на 23 декември 2020 и е публикуван на 22 януари 2021 г. Той е с 5-годишен срок, което означава, че всяка година консорциумът ще получава по 28 млн. лв. от българския бюджет.

От АПИ съобщават, че допълнителният договор е наложителен, тъй като администрацията, назначена да обслужва и надгражда тол-системата, не можела да се справи сама и се нуждаела от обучение. Не е ясно защо това не е било взето предвид още при изготвянето на документацията за избор на изпълнител.

Още преди три години стана ясно, че „Капш Трафик Солюшънс“ ще изгражда системата. Консорциумът даде най-ниската цена и изпревари „Тол България“ с участници "Телелинк" ЕАД, "Сиенсис" АД и "Сирма Солюшънс" АД.

Укриващият се в Дубай Васил Божков също беше свързван с участие в обществените поръчки на АПИ. Чрез свързаната с него компания „Декарт“ бе създадена програмата ЛИМА – мобилно приложение на пътната агенция. То струваше 750 хиляди лева и бе част от по-голям проект за следене на трафика по пътищата, финансиран с 5,6 млн. лв. по програма „Техническа помощ“ на ЕС. Дори от АПИ обаче бяха критични към приложението и имаха много забележки към изпълнителя.

Освен това – ЛиЛана, която бе обвинена за незаконно присвояване на евросредства и беше свързвана с Божков, е член на съвета на директорите на „Телетол“ АД. Това е компания, която е един от националните доставчици на тол-системата. През април 2020 обаче от АПИ обявиха, че „Телетол“ не предоставя услуги за плащане на пътни такси и не извършва никакви дейности, възложени от агенцията.

През август миналата година на сайта на АПИ бе публикувано съобщение, че агенцията ще възложи нова обществена поръчка на „Капш трафик солюшънс“ – за „Проактивен мониторинг и експлоатационна поддръжка и надграждане с нови функционалности“. В него пишеше, че няма други кандидати, тъй като АПИ разчита на ноу-хауто на австрийския консорциум. Комисията за защита на конкуренцията разреши подписването на договора за над 140 млн. лв., чиято продължителност е 2 години плюс опция за още три.

Според представителите на властта – тол-системата в България е една от най-модерните в Европа. Само че тя ще бъде модернизирана чак сега. В документацията пише, че „Капш“ трябва да наложи "реконфигуриране на системата с цел осигуряване на необходими апаратни и програмни ресурси за интегриране на Национални и/или Европейски доставчици на услуги за таксуване на база на изминато разстояние, в т.ч. всички дейности по изпитване на платформите за взаимна интеграция и достоверен и защитен обмен на данни за таксуване".

Заради тол-системата бе създадено Национално тол управление. В него трябваше да работят 1000 души - инспектори, програмисти и други IT специалисти. В управлението към днешна дата има около 900 доши – основно тол-полицаи, а местата за IT били малко на брой, казват от агенцията, цитирани от „Сега“. Така българските граждани ще плащат данъци и на държавна служба, и на външни експерти за една и съща задача.

Олег Асенов от АПИ нарича това „втора застраховка“, тъй като системата е „сложна“ и изисква „постоянно поддържане в работоспособност“ и „денонощен мониторинг“.