Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Имаше период, в който не започвах да пиша, преди слънцето да залезе и дилърът ми да дойде.“
Това разказва легендарният сценарист Арън Соркин в интервю за The New York Times, в което говори за зависимостта си от кокаин и защо дълго време вярвал, че не може да пише без наркотици.
Носителят на „Оскар“, написал сценариите на „The West Wing“, „The Newsroom“ и „The Social Network“, се завръща към историята на Facebook с новия филм „The Social Reckoning“, на който този път е и режисьор.
Продукцията, чиято премиера е насрочена за 9 октомври, разказва за бившата служителка на Facebook Франсис Хауген, която предостави на журналисти хиляди вътрешни документи. Те показват, че компанията е била наясно с редица вредни последици от платформите си, но не е предприела достатъчно действия, за да ги ограничи.
В разговора с журналистката Лулу Гарсия-Наваро Соркин говори не само за новия си филм, но и за най-мрачния период от живота си, изкуствения интелект и причините, поради които продължава да вярва в американската демокрация.
Как една вечер променя живота му
Соркин разказва, че до 25-годишна възраст не бил опитвал дори марихуана. Всичко се променило, докато живеел в общ апартамент в нюйоркския квартал „Хелс Китчън“ и се опитвал да напише пиесата „A Few Good Men“.
Една вечер негова съквартирантка му предложила марихуана, за да се отпусне. Половин час по-късно му предложила и кокаин.
https://www.instagram.com/reel/DdeZO6ykcy0/
„В съзнанието ми беше така: взех кокаин и на следващия ден написах „A Few Good Men“. Така го възприемах“, разказва той.
От този момент Соркин започнал да вярва, че наркотиците му дават необходимите енергия и вдъхновение, за да пише, въпреки че осъзнавал колко вредни са за него.
„Мислех си: Знам, че това е лошо за мен. Но ако от него зависи дали ще мога да пиша, съжалявам.“
„Загубих десет години от живота си заради наркотиците“, казва той.
Обаждането на Кари Фишър, което променя всичко
Повратният момент настъпил след неочаквано телефонно обаждане от актрисата Кари Фишър, която също е говорила открито за зависимостите си.
Двамата не се познавали, но общият им приятел Уорън Бийти я помолил да се свърже със Соркин.
„Знам, че мислиш, че не можеш да пишеш без него. Казвам ти, че ще пишеш по-добре от всякога“, уверила го тя.
След разговора Соркин постъпил в клиника за лечение на зависимости.
Когато излязъл, най-големият му страх бил, че отново ще посегне към кокаина, ако изпадне в творческа криза.
„Страхувах се, че ще се разочаровам и ще си помисля: Знам тайната, знам как да преодолея това, знам на кой номер да се обадя“, разказва той.
За да си върне увереността, първоначално приемал кратки ангажименти за редактиране на диалози във филмови сценарии, без името му да се появява във финалните надписи. Соркин осъзнал, че може да пише без наркотици, докато работел върху първия епизод на „The West Wing“.
„Когато написах последните пет или десет минути от епизода, си казах: Мога да го правя и трезвен.“
Защо не пише за най-мрачните си преживявания
Соркин разказва, че зависимостта му няма нищо общо с партита и забавления. Той употребявал наркотиците сам, изолиран от останалите.
„Бях момче от предградията, което имаше голям късмет в живота. Но имаше и много ужасна тъмнина. Никога не вземах наркотици с други хора. Правех го сам“, разказва той.
Въпреки това сценариите му се отличават с оптимизъм и романтичен поглед към света.
Соркин сам повдига въпроса защо не пише повече за най-мрачния период от живота си.
„Защо не пиша повече за тази тъмнина?“, пита той и след кратък размисъл намира отговора.
„Мисля, че проблемът е, че ако пиша по-автобиографично, няма да харесате този герой. А аз искам да ме харесвате заради това, което пиша.“
Защо продължава да вярва в американската демокрация
Оптимизмът на Соркин се простира отвъд киното. Въпреки разочарованието си от състоянието на американските институции той продължава да вярва, че демокрацията може да работи.
Сценаристът разказва, че възгледите му са оформени от семейната история. Неговите баба и дядо напуснали Русия заради преследването на евреите и пристигнали в САЩ само с три долара.
Като дете Соркин наблюдавал изслушванията по аферата „Уотъргейт“, довела до оставката на президента Ричард Никсън през 1974 г.
„Най-влиятелният човек в света се отказва от властта и по улиците няма нито един танк“, спомня си той.
Именно затова щурмът на Капитолия на 6 януари 2021 г. бил толкова болезнен за него.
„Вярвам във всички нас, дори сега. Наистина вярвам в тази страна“, казва Соркин.
Попитан дали не е прекалено идеалистично да продължава да вярва в американските институции, той допуска, че доверието му може да е неоправдано, но не вижда друга алтернатива на демократичния процес.
„Ако кажа, че тези институции са ужасни и системата е нагласена, какво ще правим? Освен да излезем на улицата, изборите са единствената ни възможност да заявим позицията си“, казва той.
Защо не вярва, че изкуственият интелект ще замени сценаристите
„Оптимист съм за изкуствения интелект, защото не мисля, че ще проработи“, казва Соркин.
Той разказва как веднъж харесал абстрактна картина, но когато разбрал, че е създадена от машина, емоционалната му връзка с нея изчезнала. Според него същото би се случило и с филм, създаден изцяло с изкуствен интелект.
Соркин обаче признава, че технологията може да се окаже изкушение и за самия него. Особено ако започне да създава достатъчно добри сценарии, които се нуждаят само от леки редакции.
„Ако поискам от изкуствения интелект да ми напише началото на една история и той се справи толкова добре, че да трябва само да изгладя диалозите, сигурно ще започна да правя само това. И никога повече няма да се опитам сам да измислям истории.“
Въпреки това той вярва, че публиката ще продължи да търси филмите на режисьори като Мартин Скорсезе, Стивън Спилбърг и Грета Гъруиг, а не произведения, създадени от машини.
Легендарният Арън Соркин ще снима втора част на "The Social Network" за Facebook
.jpg)
