Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Работата носи свобода“ – това са думи на Бойко Борисов, който качи в джипа си здравния министър Костадин Ангелов и директора на „Пирогов“ Асен Балтов и им поясни, че всеки здрав трябва да работи по време на Covid-кризата, за да „не спират процесите“ в България.
„Работата носи свобода“, само че на немски език – „Arbeit macht frei“, е надпис, който е поставен над входа на концлагера в Аушвиц. Лагер, който самият министър-председател посети в началото на 2020 г.
Не стана ясно дали Борисов е направил историческа връзка с тази прословута фраза от времето на нацистка Германия, превърнала се в нарицателно за Холокоста. Според отговора, който правителствената пресслужба е изпратила до медията "Свободна Европа" - премиерът знае къде пише "Arbeit macht frei", но с изказването си е потвърдил своята позиция, че „локдаун не е от полза нито за психическото здраве на хората, нито за икономиката, и трябва да се действа разумно в настоящия момент”.
С "Работата носи свобода" Борисов разведе здравния министър и шефа на "Пирогов" по АМ "Европа"
„Arbeit macht frei“ в буквален превод означава „Трудът освобождава“. Изразът идва от заглавието на романа на германския филолог Лоренц Дийфенбах „Трудът освобождава: Разказ от Лоренц Дийфенбах“ от 1873 г. Фразата е използвана и от швейцарския ентомолог Огюст Форел в книгата му „Ants of Switzerland“ от 1920 г.
Две години след това, асоциацията Deutsche Schulverein, която защитава правата на всички германци в Австрия, започва да печата „Arbeit macht frei“ на значките за членство.
Слоганът обаче е познат от ерата на нацистка Германия, тъй като е поставен пред няколко концентрационни лагера. Той влиза в употреба чрез офицера на SS Теодор Айке, който го слага пред лагера в Дахау. Малко по-късно се появява и в Аушвиц - след заповед на коменданта Рудолф Хьос. Там знакът е закачен от затворените евреи, които обърнали буквата „В“ наобратно в знак на бунт.
Хората, задържани в концентрационния лагер, дори осмиват неговото значение. Използвали го в рима: „Трудът освобождава чрез крематориум номер 3“ („Arbeit macht frei durch Krematorium Nummer drei).
„Не изглежда, че Рудолф Хьос е искал да се присмее на затворените, нито дори ако го е мислел в буквален смисъл – че това е едно напразно обещание, че тези, които работят до пълно изтощение, може да бъдат освободени. По-скоро е някакъв вид мистична фраза, гласяща, че саможертвата под формата на безкраен труд, носи духовна свобода“, пише американският журналист и историк Ото Фридрих в статията си „Кралството Аушвиц“.
Надписът над концлагера е откраднат през 2009, но след това е възстановен. Оригиналът се съхранява в музея.
Бойко Борисов посети Аушвиц в началото на тази година по повод 75 години от освобождаването на бившия концлагер. Тогава го нарече „фабрика за смърт“.
Очаквано, думите на премиера, че работата „носи свобода“, бяха посрещнати с недоволство в социалните мрежи. И в други страни „Arbeit macht frei“ е предизвиквала скандали през годините.
Най-скорошният бе свързан с изпълнителния директор на „Фолксваген“ Херберт Дийс. През март миналата година той каза „EBIT macht frei“ – „Печалбата носи свобода“. EBIT е абревиатура на „печалба преди лихвите и данъците“. С тези думи Дийс искаше да похвали всеки отдел на компанията, но след това се извини и каза, че не е направил никаква връзка с концлагерите и нацистка Германия, в който са били убити милиони евреи.
„По никакъв начин не възнамерявах този коментар да попадне в грешен контекст. Не мислех, че това е възможно тогава, когато го казах. Това бе нелеп избор на думи. Ако несъзнателно съм наранил нечии чувства, много съжалявам“, сподели той.
Само месец по-рано най-големият играч на пазара на електронната търговия Amazon се въвлече в скандал, тъй като пласира на сайта си артикули, съдържащи расистки изображения и надписи. Сред тях имаше и плажна кърпа със снимка на германския знак „Arbeit macht frei“.
Компанията трябваше да свали от платформата си всички тези продукти, включващи още отварачка, ключодържател и няколко сувенира.
Великобритания също бе завладяна от скандал заради „Работата носи свобода“. През 2018 лейбъристите премахнаха от редиците си активистът Мариан Телиър, която публикува в Twitter снимка с този надпис.
Изображението представляваше зелена табела в център за кандидатстване за работа, на която пишеше „Arbeit Macht Frei“. Телиър се защити, като каза, че със снимката е показала как торите се отнасят към изпадналите от обществото хора.
През 2003 г. полска художничка в Нидерландия също попадна под светлините на прожекторите заради известната фраза. Тя продаваше сувенири по улиците, сред които магнити за хладилник с пещи и ключодържатели с надпис „Arbeit macht frei“.
Агата Сивек, израснала в района на Аушвиц, призна, че артикулите, които е продавала в град Ден Бош, са целели да припомнят на хората ужаса на Холокоста и нуждата от борба срещу дискриминацията. Случаят поляризира общественото мнение – едни твърдяха, че полякинята е възхвалявала методите на нацистите срещу евреите, други повярваха на думите ѝ. Нейни колеги художници оправдаха действията ѝ, позовавайки се на свободното право на изразяване.
