Асеновград на църквите, булките и патешкото магре

Добре дошли в града на църквите и булчинските салони, станимашките сарми и мавруда. Асеновград е отбивка по пътя за Пампорово и Смолян, Златоград и Маказа, но заслужава повече. На 10 км. от Пловдив, по права линия, широкото шосе с фабрики наоколо се влива в родопската яка. И там, на прага на града и планината, откриваме ресторант с фермерско патешко магре и още изненади.

„Откриваме“ е незаслужена дума. Ресторант „Vito“ съществува от 10 години и е познат в целия регион.

Такива находки ще намерите в Гастрономическия пътеводител на МЕТРО, с който веригата отличава ресторанти в цялата страна.

Места за хранене и спомени, създадени с професионализъм и любов. Ако ги оцените и вие, чрез формуляра на кампанията, може да спечелите награди.

Достатъчно зареждащо е да си на път, независимо дали дестинацията е Пловдив, Бачковският манастир или някъде в родопската магия от светилища, извори и чиста храна. Там е Асеновград, със средновековна крепост и тихата река Чая. А „Vito“ ще ви даде сили с вкус, който напомня на домашния – храна без претенции и без забележки.

Патешкото магре, приготвено су-вид и изпечено до златисто, се топи в устата.

Месото е меко, но плътно, и няма нужда от нищо, освен едра малдонска сол, която да отвори вкуса, и сос от нар за нотки на сладост и киселинност. Поднася се на голяма дървена дъска, защото грамажът на гърдата е 450 гр, най-високият клас.

Под хрупкавата кожа почти не е останала мазнина, защото вече е окъпала месото в своя плътен аромат.

Патешкото – подценяваният герой в българската кухня

Патешкото, като свинското, пилешкото и телешкото, е традиционен продукт, част от бита и кулинарното наследство. Някак обаче го възприемаме за стожер на френската кулинария. Именно това променят семейство Елеонора и Кирил Рашкови в своя ресторант. Той ръководи кухнята, а тя отговаря за персонал, доставки, партньори.

Освен че са тандемът зад „Vito“, те имат и друг бизнес – фабрика за патешко и пилешко месо във Врачанския балкан.

„Магрето ни е клас 450+, което не може да се намери по магазините в България“, допълва Елеонора. Макар че работят за износ, продуктите им все пак стигат до българските клиенти именно чрез ресторанта.

Затова не е изненада, че в менюто присъстват още запечен на плоча патешки дроб, бутче конфи и, разбира се, патешки пастет. В момента се разработва нов вид патешка наденица. Пилешкото месо също е изцяло от фермата. Свинското и телешкото са от местни месарници, а каймата се смила и овкусява на място по собствена рецепта.

„Патешкото е това, с което сме известни. Да, понякога хората подхождат с недоверие, защото е специфично месо.

Но опитат ли веднъж, казват, че много им харесва. Имаме своя технология и начин на приготвяне“, разказва Елеонора.

И докато патешкото е синоним на „Vito“, друго любимо ястие на клиентите през всички сезони е ризотото във варианти с пилешко, телешко и манатарки.

Домашният вкус е винаги на мода

„Не държим да сме гурме ресторант, а да предлагаме разнообразно меню“, казва Елеонора. Концепцията е всичко да се прави на място – от тесто за пица и багети до кремове за торти.

„Целта ни е постоянството. Постигаме го с пряк контрол на целия процес. Когато клиентът се върне, това говори красноречиво за доброто качество и за доброто обслужване“, казва тя.

И тъй като не искаме да пускаме лятото, продължаваме с октопод в зехтин и свежа лимонада с мента.

Окъпаната в есенни багри планина е перфектен декор, но погледът веднага се спира върху количеството, повече от задоволително.

Загарът на пипалото издава експлозия в небцето и тя наистина се случва заради комбинираното печене на скара и сотиране. Така октоподът остава сочен отвътре.

Рецептата не е дело на един. „Vito“ няма главен готвач в класическия смисъл на думата.

Менюто е колективна разработка, всеки може да даде идеи за подобрения.

Гръцкото реване, например, се прави с кори за баница, което му придава различна текстура от това, което сме пробвали по таверни и пекарни в южната ни съседка.

В домашния сладолед е добавен бискоф за изненада, а царската туршия е с мед.

Менюто се сменя на шест месеца, на 15 дни влизат специални предложения и нови десерти, а дневното меню набляга на сезонни продукти.

Пример е домашната торта с медени блатове и крем от тиква и маскарпоне, в която есенните вкусове се напластяват с канела и орехи.

В тортата няма излишна захар, а това я прави лека – десерт, който да ви дойде прекалено много след обилното хапване.

Ресторант с характер, бизнес с вкус

„Ние сме сплотен екип и държим на това. Всеки има думата в разработката на менюто – опитваме, коментираме и решаваме. Особено държим на обслужването“, казва Елеонора.

И това е резонно при кацапитет от 160 гости. Усещането е като в тих семеен ресторант, където всичко се прави на момента. Но мащабът е различен – сервитьори, бармани, хостеса се грижат за изживяването, екипи осигуряват и доставките по обед.

Ресторанти „Vito“ са работили в центъра на София, до басейн „Спартак“, и в центъра на Асеновград. Сега са изцяло фокусирани на едно място и не мислят за нови обекти, макар че в Пловдив пренасянето им не би било чудно. „За да управляваш ресторант, трябва да бъдеш на място. Ако обектите са два, е трудно, защото вниманието върху единия измества другия“, казва Елеонора.

Бизнес моделът, който съчетава ресторант и фабрика за патешко и пилешко месо, е различен – и може би това е тайната.

В уравнението са и надеждните партньори. МЕТРО е предпочитаният снабдител, особено за риба и морски дарове, а също за пакетирани продукти, оттам и всекидневна част от работата на екипа. „Имаме човек, който се занимава само с това – зареждане на хранителни продукти, като получаваме и доставки“, коментира Елеонора.

Тя и съпругът й, заедно с екипа от 60 човека, продължават да следват пътя си – домашна храна, ресторантско качество. Наглед традиционни и познати продукти, превърнати в изживяване, когато сте на път, откривате нещо ново или празнувате живота. Защо не и в Асеновград.

Вижте още вкусни предложения от Гастрономически пътеводител 2026 и участвайте за награди.

Вкусът на Италия, скрит в една тиха улица на Пловдив

Над 120 ресторанта от цяла България влизат в „Гастрономически пътеводител 2026“