На 5 юли 2025 г. в Бирмингам се случи невъзможното – времето се върна назад. На сцената на „Вила Парк“ се качи едно момче от работническия квартал „Астън", което някога е работило в кланица, преборило е дислексията, училищния тормоз, затвора и зависимостите – и което в онази тясна къща на Lodge Road за първи път е чуло „She Loves You“ на "Бийтълс" и си е казало: „Ще бъда рок звезда до края на живота си". И е спазило обещанието си.
Над 45 хиляди души съпреживяха на живо Back to the Beginning – последния концерт на Принца на мрака - Ози Озбърн, и последното събиране на Black Sabbath в родния им град. През 2020 г. Ози обяви, че е болен от паркинсон. Затова за последния концерт феновете искаха само едно - да видят идола на поколения меломани - няма нужда да пее, нито да се движи - достатъчно ще е просто да бъде там, разказва The New York Тimes.
От ранния следобед до късно през нощта сцената се превърна в олтар, около който се събраха поколения фенове и цялата жива история на тежката музика – Metallica, Guns N’ Roses, Slayer, Pantera, Alice in Chains, Tool, Steven Tyler, Judas Priest, Yungblud, Red Hot Chili Peppers и още десетки легенди, които дойдоха да почетат човека, който промени посоката на рока завинаги.
За света той е „Принцът на мрака“. За Бирмингам е просто Джон Майкъл „Ози“ Озбърн, който се завърна у дома, за да си вземе сбогом със сцената.
Откакто Ози Озбърн (вокали), Тони Айоми (китара), Бил Уорд (барабани) и Гийзър Бътлър (бас) основават Black Sabbath в Бирмингам през 1968 г., те се превръщат в бащите на хеви метъла. Повече от половин век по-късно четиримата – за пръв път от 2005 г. – отново свириха заедно. За последно.
Шоуто в събота започва още в 13:00 ч. с Mastodon, последвани от барабанна битка между Травис Баркър (Blink-182), Чад Смит (Red Hot Chili Peppers) и Дани Кери (Tool), а между сетовете на сцената се появяват видеопослания от изненадващи гости – сред тях Доли Партън и Елтън Джон.
В 21:00 ч. черният трон с прилеп и два черепа се издига от сцената и на него се появява самият Ози. “Are you ready?”, извиква той, преди да поведе соловия си сет с Mr. Crowley, Mama, I’m Coming Home и Crazy Train, като между песните пръска публиката с вода от прикрепен воден пистолет, прави гримаси и дирижира с ръце.
„Шест години бях на легло – благодаря ви от цялото си сърце“, обръща се той към публиката. Малко по-късно сцената се отваря с надпис Back to the Beginning, прожектират се архивни кадри от златните години на групата. Тогава излизат оригиналните членове на Black Sabbath за последен път заедно.
Те откриват с War Pigs – антивоенния химн от 1970 г., последван от Iron Man, Children of the Grave и финала – Paranoid, в който Озбърн хваща микрофона с татуираното „OZZY“ на пръстите на дясната си ръка и изкрещява: “Go fucking crazy, it’s the last song!”.
Сцената се завърта, фойерверки избухват, а тълпата скандира в транс: „Oz-zy! Oz-zy! Oz-zy!“.
„Biblical moment", би казал Лиъм Гахалър от Oasis, който ден по-рано се събра на сцената с брат си Ноел след цели 16 години.
Back to the beginning
Ози Озбърн е роден на 3 декември 1948 г. и израства в работническия квартал "Астън", Бирмингам. Майка му Лилиън е неособено религиозна католичка, а баща му Джон Томас „Джак“ Озбърн работи нощни смени като стругар. Семейството живее в малка къща с две стаи – пет деца - три по-големи сестри и двама по-малки братя.
Прякорът „Ози“ се появява още в детството. В училище той е диагностициран с дислексия и често става обект на подигравки. На 11 става жертва на сексуално насилие от по-големи момчета, които редовно го тормозели. Споделя, че през тийнеджърските си години е правил много опити за самоубийство.
Напуска училище на 15 години и започва да работи – на строеж, като чирак водопроводчик, стругар, в автомобилна фабрика и в кланица. Когато е на 17 е осъден за обир на магазин, а баща му отказва да плати гаранцията, „за да му даде урок“. Така Озбърн прекарва шест седмици в затвора "Уинсън Грийн". Още като ученик участва в театрални постановки, а когато чува The Beatles по радиото - тогава е 14-годишен, вече е сигурен, че животът му ще бъде необикновен.
Коронясването на Принца на мрака
В края на 60-те години на миналия век Ози Озбърн се присъединява към първата група на Гийзър Бътлър – Rare Breed, а скоро след това с Тони Айоми и Бил Уорд създават Polka Tulk Blues. През 1969 г., вдъхновени от едноименен филм на ужасите и от идеята, че страхът е част от удоволствието в изкуството, се преименуват на Black Sabbath.
Дебютният албум Black Sabbath и последвалият Paranoid се превръщат в комерсиални и културни феномени. Следват Master of Reality, Vol. 4, Sabbath Bloody Sabbath и Sabotage – поредица от мултиплатинени албуми, които утвърждават мрачния, тежък звук на групата. Въпреки изключителния успех към края на 70-те напрежението между членовете на бандата нараства, а Technical Ecstasy (1976) бележи началото на творчески спад.
Ози напуска групата за кратко, за да започне солов проект, но се връща за албума Never Say Die! (1978), записан в атмосфера на наркотичен транс. През май същата година Black Sabbath тръгват на турне с Van Halen, чиято свежа енергия засенчва „измореното“ представяне на групата.
Последният концерт с Ози е през декември 1978 г., а през април 1979 г. – по настояване на Айоми и с одобрението на останалите – той е официално изгонен. Макар всички да злоупотребяват с наркотици, именно Озбърн е сочен като най-непредсказуемият.
Сменен е не от кого да е, а от Рони Джеймс Дио.
Конфликтите между Озбърн и Айоми не са от вчера – двамата се познават от училище, а споровете между тях често преминават в юмручни схватки. Но именно в този хаос се ражда митологията на Ози – изгоненият пророк на мрака, който ще превърне изгнанието си в нова ера на слава.
Шарън, Шарън, завинаги Шарън
Любовната история между Ози и Шарън Озбърн е едновременно бурна и устойчива – връзка, белязана от зависимости, конфликти, предателства и дълбока обвързаност, която оцелява въпреки всичко. Двамата се запознават още през 1970 г., когато Шарън е едва на 18, а баща ѝ Дон Ардън е мениджър на Black Sabbath.
Истинската им връзка започва през 1979 г., след като Ози е изгонен от групата. Шарън го изважда от тримесечно алкохолно затъване, поема управлението на кариерата му и организира записа на Blizzard of Ozz – албума, с който започва соловата му трансформация. Женят се на 4 юли през 1982 г. в Хавай и създават семейство с три деца – Ейми, Кели и Джак. Датата е избрана неслучайно – Денят на независимостта на САЩ, за да може Ози да е сигурен, че никога няма да я забрави - както сам се шегува.
Връзката им преминава през жестоки изпитания – включително ареста на Ози през 1989 г. за опит за убийство на Шарън, който сам обяснява с пълна неадекватност от алкохол и наркотици.
Следват изневери, раздяла, скандали, терапия за сексуална зависимост, публични извинения и повторно подновяване на брачните обети през 2017 г. През 2024 г. Шарън признава, че е направила опит за самоубийство, след като открива, че Ози е имал четиригодишна връзка с фризьорката Мишел Пю. Тя обяснява, че през годините е била свикнала с многобройните му изневери и присъствието на фенки около него, но дългата и емоционална афера, която е била повече от мимолетно увлечение, я е наранила най-дълбоко.
Въпреки всичко остава с него. „Без Шарън съм нищо“, казва Ози и допълва: „Никога не съм обичал никого така.“ А тя обобщава: „Ние сме приятели, любовници, съпрузи, баба и дядо, сродни души. Винаги един до друг.“
Солова кариера
След раздялата си с Black Sabbath Ози Озбърн започва соловата си кариера с албума Blizzard of Ozz (1980), който постига огромен успех, въпреки личните му проблеми с наркотици и алкохол. Сформира група с китариста Ранди Роудс, чиято смърт при самолетна катастрофа през 1982 г. бележи дълбока лична и професионална криза.
Ози успява да продължи с нови музиканти и албуми като Diary of a Madman, Bark at the Moon, The Ultimate Sin и No Rest for the Wicked, като в процеса сменя няколко китаристи – сред които Джейк Е. Лий, Зак Уайлд и Джо Холмс.
През 90-те години затвърждава успеха си с No More Tears и Ozzmosis, печели "Грами" и издава концертни албуми – включително Tribute, посветен на Ранди Роудс, и Live & Loud, който съдържа парчето "I Don't Want to Change the World", отличено с "Грами".
В началото на новото хилядолетие катастрофа с ATV едва не убива Принца на мрака, но той отново се завръща – този път с Down to Earth (2001) и първия си №1 сингъл във Великобритания – дуета Changes с дъщеря си Кели.
Именно в този период идва и друг повратен момент – риалити шоуто The Osbournes (2002–2005), което превръща хаоса у дома в глобално зрелище. С псувни, истерии и постоянно объркан Ози, който се лута из кухнята по халат, предаването печели милиони зрители и утвърждава имиджа му на култов антигерой.
Ейми, най-голямата му дъщеря, отказва участие и публично осъжда формата. Джак и Кели стават знаменитости, Шарън получава собствено шоу, а Ози признава по-късно, че е бил „надрусан през цялото време“ и не иска да гледа нито един епизод.
След финала на шоуто семейство Озбърн не слиза от екрана – опитват се да възродят формата с Osbournes Reloaded (2009), по-късно Джак и Ози пътуват в Ozzy & Jack's World Detour, а през 2020 г. се появява The Osbournes Want to Believe. През 2025 г., по повод 20-годишнината от края на оригиналната поредица, целите сезони започват да се качват в официалния им YouTube канал, където натрупват нова публика.
„От всички неща, които съм загубил, най-много ми липсва умът ми“ – казва Ози Озбърн с типичната си самоирония, превърнала се в броня срещу времето, болестта и онова, което го е тласкало към ръба. Но на 5 юли 2025 г. в Бирмингам – там, където всичко започва – той със сигурност осъзна какво е спечелил: вечната любов на феновете и истинско безсмъртие.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
