Бъдещето на мозъчното здраве: деменцията не е съдба, сънят не е лукс

Свикнали сме да приемаме забравянето като цената на годините зад гърба ни - „нормално е, остаряваме.“ Не е нормално. Деменцията е болест и в значителна част от случаите тя може да бъде предотвратена. Междувременно повечето от нас ограбват мозъка си всяка нощ, като го лишават от сън, а най-шумната новина в невронауката – чипове в човешкия мозък – се оказва много по-стара, отколкото ни я представят.

Именно медицината на мозъка ще е един от акцентите на Sofia Life Summit (6–8 ноември, София).

Проф. Николай Габровски ще говори за „Напредък в неврохирургичните технологии и бъдещето на мозъчното здраве“. Доц. д-р Марин Пенков ще представи „Декодиране на развитието и стареенето на мозъка чрез ЯМР технологията“. Доц. д-р Иван Койчев ще говори за „Подходи за вторична превенция на деменцията“, а доц. д-р Милена Николова – за „Сън, циркаден ритъм и дълголетие“.

Четирите теми водят до един въпрос: какво наистина пази мозъка ни и какво е само шум.

„Деменцията не е естествена част от стареенето“

Доц. д-р Иван Койчев завършва Медицинския университет в София, а днес е невропсихиатър и доцент в Imperial College London. Той е категоричен: деменцията е болест. С годините мисленето се забавя, но загубата на памет и на способността да планираме деня си не са част от нормалното стареене.

Болестта започва около десет години преди първите симптоми. Докато човекът се чувства добре, в мозъка му вече се натрупват патологични протеини. Затова екипът на доц. Койчев търси следите ѝ възможно най-рано.

Днес кръвен тест за P-tau217 показва с голяма сигурност дали човек има болест на Алцхаймер, без радиацията на позитронно-емисионната томография и без пункция. Групата отива и по-далеч. Изследва речта, защото обедняването на езика може да издаде риск от деменция години преди паметта да изневери. Анализира походката. Търси амилоидни отлагания в задната част на окото, които отразяват случващото се в мозъка.

Най-неочакваният инструмент е разговорен изкуствен интелект в домовете на участниците. Той прави две неща едновременно: събира данни за речта и дава на самотни хора възможност всеки ден да общуват и да мислят.

Числата дават надежда. 60–70% от деменциите са свързани с възрастта и генетиката. Останалите 30–40% зависят от фактори, които можем да контролираме и които обхващат целия живот.

В детството това е образованието – колкото по-дълго учим, толкова по-нисък е рискът. В средна възраст са кръвното налягане, диабетът и липидите. В късна възраст е важно да останем физически, интелектуално и социално активни.

Тютюнопушенето има своя двойна сметка: в средна възраст повишава риска от рак, в старостта – от деменция.

„Това, което е добро за сърцето, е добро и за мозъка“, обобщава доц. Койчев.

Лекарство за диабет, което може да пази мозъка

Тук идва най-провокативната част. При хора с диабет, които се лекуват с GLP-1 рецепторни агонисти, рискът от деменция е с 30 до 50% по-нисък, отколкото при тези, които се лекуват с други медикаменти. Механизмите вероятно са два. Първият е по-слабото възпаление – а амилоидните плаки в мозъка са свързани именно с възпалителен процес. Вторият е по-ниският риск от инсулт и инфаркт.

Има обаче уловка. Две големи проучвания показват, че при вече изявена деменция GLP-1 не променя хода на болестта. Затова екипът на доц. Койчев изследва семаглутид при хора в предклинична фаза, когато все още има какво да се спаси. Следващата стъпка е проучване с ниски дози литий.

Медикаментите, за които днес говори целият свят, може да се окажат ново средство за отлагане на стареенето – включително на мозъка.

Машината вижда, лекарят решава

Ако болестта започва десет години преди симптомите, въпросът е как да я видим.

Доц. д-р Марин Пенков, дм, е водещ български неврорентгенолог и началник на Клиниката по образна диагностика в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Той е и единственият български лекар с Европейска диплома по детска неврорентгенология.

Според него ЯМР отдавна не е просто „снимка“ на размера и формата на мозъчните структури. Апаратите от последно поколение показват как тъканите се кръвоснабдяват и как реално работят.

Функционалният ЯМР проследява в реално време кои зони се активират, когато слушаме музика, изпитваме емоции или вземаме решения. Така може да се „декодира“ как невронната пластичност се изгражда в детството и как отслабва или се реорганизира с годините.

За стареенето това означава едно: микроструктурните промени при деменциите и болестта на Алцхаймер могат да се забележат години преди тежките клинични симптоми. А това променя изцяло лечението и контрола над болестта.

Изкуственият интелект вече измерва точно обема на мозъка, проследява лезиите и сравнява резултатите с нормите за всяка възраст. Колкото и бърз и детайлен да е алгоритъмът, крайната преценка остава за опитния неврорадиолог. Машината вижда. Решава лекарят.

Сънят – стълбът, който пренебрегваме

Говорим за храна, говорим за движение, а сънят остава на заден план. Доц. д-р Милена Николова, специалист по медицина на съня, го поставя наравно с тях – като един от трите стълба на здравето.

Докато спим, мозъкът подрежда преживяното през деня и работи по-активно, отколкото в будно състояние. Нервната система се възстановява, хормоните се балансират. Ако мозъкът се поддържа през нощта, хроничното недоспиване не е просто умора. То е пропусната поддръжка.

Тялото подава сигнали, които предпочитаме да не чуваме: умора още при събуждане, сутрешно главоболие, мозъчна мъгла, раздразнителност, засилен апетит за сладко и кофеин, често боледуване. Недоспиването заради малко дете или натоварен график е временно и обратимо. Когато обаче зад него стои нарушение на съня, проблемът е сериозен. Без професионално лечение той може да доведе до необратими последици. На Sofia Life Summit доц. Николова ще свърже съня с още един фактор, който рядко обсъждаме – циркадния ритъм, и с това как двата заедно влияят на дълголетието.

Неврохирургичният футуризъм: Мъск не е първи

Илон Мъск получи разрешение да поставя мозъчни импланти на хора и светът реагира, сякаш е провидял бъдещето. Неврохирургът проф. Николай Габровски охлажда ентусиазма: тези технологии съществуват отдавна и много научни екипи имат резултати с тях.

Идеята се нарича brain–machine interface – директна връзка между мозъка и машината. Предизвикателството е, че електрическите сигнали между невроните са изключително слаби. Днес това до голяма степен е преодоляно. Швейцарски екип улавя тези сигнали с импланти и ги обработва със сложни математически модели. В резултат човек с прекъснат гръбначен мозък отново проходи. За такъв успех са нужни три неща: изключително чувствителни електроди, голяма изчислителна мощ и ноу-хау как сигналът да се филтрира и разчете.

Имплант, който да увеличава паметта, засега обаче остава фантастика. Зоните за движение са точно локализирани, до отделния пръст. Паметта и дори зрението са разпределени из целия мозък и са много по-сложно организирани.

Проф. Габровски очаква парите за изследвания от хора като Мъск да ускорят развитието на имплантите – но не за паметта, поне не скоро.

Технологиите ще върнат движението на хора с тежки травми и ще ни покажат мозъка в детайли, за които преди време само мечтаехме. Но за повечето от нас бъдещето на мозъка зависи от неща, които звучат скучно: кръвно налягане, сън, учене, разходки, разговори. И от едно изследване, направено навреме.

Освен за лекари Sofia Life Summit има и програма, която е за неспециалисти, изкушени от темата за дълголетието.

Как да добавим живот към годините - Sofia Life Summit търси и дава отговори