Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
За първи път от близо 60 години Германия ще има външен министър, представител на Християндемократичния съюз. И най-вероятно той ще бъде Йохан Вадепул - 62-годишен юрист по образование, евангелист по вероизповедание, подполковник от резерва на Бундесвера, баща на три деца.
Вадепул е един от германските политици, които открито поддържат идеята, че Украйна има право да използва западното въоръжение за мишени на руска територия.
В интервю за "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" той прави директно сравнение между ситуацията по време на Студената война и амбициите на Владимир Путин днес.
Когато той влиза в казармата, Германия още е разделена, част от роднините му живеят от другата страна на Берлинската стена, а Западът и Варшавският договор стоят на ръба на директен сблъсък.
Вадепул е един от малкото свои връстници, които решават да влязат на военна служба. Останалите му съученици и учители защитават идеята, че трябва "да правим мир без оръжия" и че е "по-добре да сме червени, отколкото мъртви".
По същото време Съветският съюз започва да разполага ракетите СС-20, а НАТО отговаря с позиционирането на Пършинг II и крилати ракети в Европа.
"Днес преживяваме нещо сходно. Сара Вагенкнехт (лидер на крайно-левия съюз на нейно име) и "Алтернатива за Германия" призовават за мир, но в действителност това ще доведе само до подчинение на агресията на Путин. За разлика от СССР навремето - сега Русия води война насред Европа. Путин е разрушителен, той е агресивен, той е гладен. Иска още и е готов да атакува", казва Йохан Вадепул.
Той предупреждава, че Западът трябва да гледа сериозно на опасността, че Путин би искал да наложи хегемония над старите сфери на съветско влияние.
"Той ясно беше заявил, че за него най-голямата катастрофа на 20 век е разпадането на Съветския съюз. Когато човек твърди подобно нещо и се държи като Путин в Молдова, Грузия и Украйна, плюс хибридните атаки срещу страните от НАТО, се подразбира, че се стреми към хегемония над Централна и Източна Европа.
За Йохан Вадепул войната в Украйна не е въпрос за контрола на "няколко квадратни километра", а е фундаментален проблем.
"Дали ще позволим една класическа завоевателна война в Европа. А ако я позволим, тогава се поставя под въпрос досегашното вярване, че сме готови да защитаваме своята свобода. Оттам се поставя под въпрос дали изобщо сме готови да се изправим като едно цяло в НАТО (срещу заплахата)", казва германският дипломат.
Вадепул призовава Германия да участва поне "в концептуалното изграждане" на т.нар. коалиция на желаещите, която се оформя около Франция и Великобритания - държавите, готови да изпратят свои въоръжени сили в помощ на Украйна. Той все пак се изказва колебливо за по-конкретната роля на Германия, докато правителството на Фридрих Мерц все още не е встъпило в длъжност.
Така или иначе - Берлин ще трябва да преосмисли напълно досегашната си политика по отбрана. Той подкрепя позицията на генералния инспектор на Бундесвера Карстен Бройер, според когото Русия би могла да се подготви да нападне НАТО през 2029 г. в пълномащабна война и поради тази причина Германия има спешна нужда от още 100 000 души войници.
Коалиционните партньори на ХДС/ХСС - Социалдемократите - не подкрепят идеята за връщане на наборната служба, но новото управляващо мнозинство обмисля да направи "друг сериозен опит за доброволна казарма". Въпросът е дали тя би била достатъчна за събирането на необходимата численост за отбрана.
Йохан Вадепул не крие недоумението си от действията на американската администрация под Доналд Тръмп спрямо Украйна.
"Шокиращо - както емоционално, така и интелектуално" е неговото определение за засадата, която Тръмп устрои на Володимир Зеленски в Белия дом и за речта, която вицепрезидентът му Джей Ди Ванс изнесе на Мюнхенската конференция по сигурността.
"Въпреки цялата непредсказуемост на американската политика при президента Тръмп, никога не съм си представял подобно преобръщане на позицията за отговорността за войната в Украйна. А появата на Ванс беше атака срещу нашата свободна, демократична система в Европа. Трябва да отговорим на това с увереност", казва още Вадепул.
Той не смята САЩ за противник, след като страната продължава да поддържа НАТО: "Но има аргументи и действия, които са притеснителни и не отговарят на начина, по който съюзниците и приятелите се отнасят помежду си".
Вадепул продължава да вярва в защитата, на която Европа може да разчита от Америка: "Защото това е в най-добрия интерес на САЩ".
"Америка най-после ще разбере, че може да спечели конфликта с Китай и с Русия само ако е заедно с Европа", казва той. Според него мнозинството от представителите на елита в Съединените щати разбира, че "заплахата срещу НАТО е заплаха срещу Америка".
В същото време Европа има "достатъчно причини", за да се замисли сериозно върху нуждата от свои суверенни решения и средства за отблъскване на евентуална въоръжена атака. Засега всички тези проблеми се сблъскват с неспособността да се формира консенсус, най-вече заради съпротивата на Виктор Орбан.
"Ако ЕС не може да взема решения, има алтернативи. Спрямо Украйна например се формира коалиция, в която Унгария не участва. И Унгария, и всички останали трябва да бъдат попитани - искате ли ЕС да стои извън играта по истински важните проблеми или искате да поставите ЕС в конструкция, в която може да играе водещата роля", казва той.
