Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Тиквата има своето специално място в сърцето на българина, но не и през октомври. Всяка година един и същи скандал разбунва духовете, преди те да изпълзят във всевъзможни причудливи форми по улиците на страната и света, и да го ударят на карнавално настроение за забавление на учениците и за ужас на хората, които си обличат бебетата с вълнени носии август месец.
Този път искрата пламна от новината, че кметът на Елин Пелин бил забранил да се отбелязва официално празникът на страха и сенките със заповед, която не може да бъде открита в сайта на общината.
Всъщност законът не предвижда даден кмет да има правомощия да забранява на читалища и училища, които се управляват от съответните им органи, да честват каквито и да е поводи, ако това не застрашава обществения ред или не нарушава нормативните изисквания.
Това обаче, разбира се, са технически подробности и съвсем не пречи да си спретнем поредната публична разправия по добрата стара тема
„ЗА и ПРОТИВ Хелоуин“, която очевидно е вечен извор на противоречия у нас, а уж всяко чудо било за три дни.
И понеже в случая с община Елин Пелин, а и по принцип, Хелоуин се разглежда в ценностен и смислов сблъсък с Деня на народните будители 1 ноември, едно е сигурно – възрожденците ни не живяха и не умряха, за да сме заклети провинциалисти, които мразят всичко по-далече от оградата си. Мисията на просветителите по принцип е да отварят съзнанието на хората към по-големи хоризонти, а не да го затварят в удобни рамки. Идеята на образованието изобщо е човек да види и 2, и 200, да има досег с различни култури, да се освободи мисловно и духовно.
Смисълът на четенето на книги е в това да надскочиш ограниченията на собствените си представи, на възпитанието си, ако щете, да откриеш нови светове, да надникнеш отвъд – там, където други, непознати хора, правят други, непознати неща. И това да те обогати и да те развие.
Когато училищата са били килийни, по-грамотните по нашите земи само са мечтаели да пътуват, да видят свят. Днес всички пътуват, ходят на другия край на света, виждат го, но, уви, изглежда не е задължително да са грамотни или пък да мечтаят за нещо.
Грешно и тъжно е да се говори за народни будители само в минало време. Хората, които са работили в посока на това българите да бъдат будни, преди сто години, надали са си представяли, че след сто години същите ще използват образите и имената им предимно за целите на спорадични възстановки по родолюбие и махленски свади онлайн с познати и непознати, които обичат да се костюмират за веселба като паяци и вампири. Днес също има будители и те не се занимават, най-просто казано, с такива глупости, а си гледат работата.
Неподозирани са дъната, до които не спира и не спира да девалвира разбирането ни за патриотизъм – много форма, малко съдържание. Много
трибагреници, но и много бедни речници. Много ръченици по плажа с многото фасове в пясъка. Много зубрене на „Опълченците на Шипка“, малко хора по протести, много традиционни християнски семейства, много бити майки и съпруги. Много тупане в гърдите, много корупция.
Ботев още във „В Механата“ и в „Патриот“ горчиво иронизира родолюбието на маса, за да се окаже, че не сме мръднали от тая маса и през 2025 година, но този път с лика му на прасците си. Утвърждаването на собствената идентичност, основно през противопоставяне спрямо чуждото, е всъщност ясен признак за отсъствие на силна и стабилна идентичност. Симптом е на ниско самочувствие също така. Но ние това си го знаем.
У нас доброто самочувствие е проблем. Навсякъде казват „Повярвай в себе си“, само тук казваме „тоя нещо май много си е повярвал“.
И все пак, ако бяхме здраво свързани с националната си принадлежност, а не през комплекси, не би било проблем да заявяваме себе си спокойно в един по-широк културен контекст, където да изпъкнем по естествен начин с отличителните си белези и приноса си към богатството на света. Без задължително да тропаме хора пред Народния театър.
Да се гордееш от произхода си е като да се срамуваш от произхода си – двете страни на една и съща монета. Да забраняваш празнуването на Хелоуин е като да забраниш нестинарството – вторачване във формалното, за да се избегне поглеждане към същностния проблем. А той е ясен от новините всеки ден. И не се оправя с непразнуване на този или онзи повод, уви. Макар че, ако по-малко хора биха карали пияни, така отчасти се оправя.
А онези, които откриват проблем в Хелоуин, защото не е православен празник, нека първо се замислят дали правят някое от следните неща: Погача за бебе с орисници, връзване на червен конец за здраве, тричане на кучета, курбан чорба, крадене на булка с ботуш, който да се напълни с пари от мъжете от родата на булката, клане на свиня по време на пости и ядене от свинята в процеса, плюене в пазва, чукане на дърво, чукане на глава, леене на куршум, връзване на мартеници, прескачане на огън, йога, рейки, хороскопи, дъновизъм.
Ако пък не сте православни, но държите да сме си българи, дали пък дъщеря ви не са казва Мелани? И все пак наистина, не може да се отрече – страшно е да излезеш навън и всичко живо да е в одежди на вещици и чудовища. Но, съгласете се, това е само един ден в годината. И това са просто костюми.
Истинските изроди са сред нас постоянно. Истински страшното в България е всеки ден. И него не го празнуваме, живеем го.
