Българските граждани има по-оптимистичен поглед върху икономическото положение в ЕС спрямо средните нагласи на останалите нации в съюза.
Доверието им в европейските институции се оказва и двойно по-високо, отколкото в българския парламент или правителство.
Това показват данните на есенното издание на "Евробарометър". В България то е проведено между 11 октомври и 1 ноември 2024 г., т.е. периодът преди и непосредствено след парламентарните избори.
Песимисти, освен когато става дума за ЕС
Само 26% от българите (при средно 39 на сто за останалите в ЕС) смятат, че ситуацията в държавата в момента е "добра". Две трети от анкетираните хора имат негативна оценка за цялостното положение в страната.
По-ниски от средните са и отговорите на хората по въпроси, свързани личното им финансово състояние и личното им положение във връзка работното място - и все пак 59% от българите оценяват и двете като "добри".
Почти няма разлика между очакванията на българите и останалите европейци за това дали пазарът на труда и собствената им работа ще се подобрят в следващата една година.
Българите обаче се оказват по-оптимистично настроени за бъдещето на икономическата ситуация в ЕС спрямо всички останали - 29% спрямо средно равнище от 18%.
Делът на позитивните нагласи е по-висок и спрямо хората в България, които вярват, че икономиката на страната ще се подобри до края на 2025 (23% спрямо средно 19% при останалите нации).
Евробарометър показва и рекордно високо ниво на обща подкрепа в целия ЕС за единната валута (74% сред всички страни и 81% сред гражданите на държави от еврозоната).
България все още остава на едно от задните места в списъка - с паритет 46:46 процента "за" / "против" и много висок дял колебаещи се.
Миграцията е проблем на Европа, но не и на България
Интересен момент в изследването е въпросът "Кои според вас са двата най-важни проблема пред ЕС в момента".
В класацията на българските мнения - миграцията излиза на първо място (32%) с едно на сто пред войната в Украйна.
На трета позиция е общата "межународна ситуация" с 24%. Високите цени и енергийните доставки следват. Ако средно в ЕС "околната среда и климатичните промени" е сред петте най-важни приоритета, за България този въпрос стои по-ниско от отговори като "тероризма", "влиянието на ЕС по света", и общата "икономическа ситуация".
На въпроса за двата най-важни проблема пред България, подредбата се променя значително.
На първо място, далеч пред всичко останало, са растящите цени, инфлацията и високите всекидневни разходи (46%).
Икономическото положение в страната е на втора позиция, а "международната ситуация" е трета с 18%.
Въпреки че българите смятат имиграцията за най-големия проблем на ЕС, само 8% я посочват като вътрешнополитически казус.
По-важни са проблемите в здравеопазването, пенсиите, престъпността и безработицата (въпреки че е на исторически ниски нива).
Двойно по-високо доверие в европейските институции
Доверието в ЕС се увеличава както на континентално ниво, така и в България.
53% българи казват, че имат доверие в ЕС, което е ръст с 1% спрямо последното измерване през пролетта.
Разликата е драстична, когато се сверят нагласите спрямо националния парламент и правителство.
Само 17% от хората в България казват, че се доверяват на Народното събрание - и то точно в периода около националните избори. За сравнение - този дял е средно 37 на сто в останалите държави в ЕС.
Правителството печели доверието на едва 23 процента от българите при 69% неодобрение (средно 33% в другите държави от ЕС).
България дава и по-висока цялостна оценка за отношението, което ЕС предизвиква - 52% "позитивно" срещу 19% "негативно". В останалите държави средните положителни мнения са 44 на сто, макар че доста висок дял имат "неутралните".
Приоритетите на ЕС? "Мир, стабилност, работа"
Както българите, така и останалите европейски граждани поставят на първо място гарантирането на мира и стабилността като задачи на ниво ЕС, които биха имали най-висок положителен ефект върху собствения им живот в краткосрочен план.
Веднага след това обаче приоритетите се разминават.
За ЕС водещ проблем е миграцията, но за България на преден план излиза "създаването на повече възможности за работа".
Ако трябва да го преведем - изглежда, че проблемът не е в липсата на свободни работни места, а че наличните възможности не носят очакваното възнаграждение за труда.
На трето място в ЕС е "гарантирането на хранителните, здравните и индустриалните доставки". За повече българи обаче е важно "ограничаването на регионалните неравенства в съюза".
16% искат и ЕС да помогне на частния сектор да стане по-конкурентоспособен (спрямо средно 12% в останалите страни от ЕС).