Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
България и още три държави са с предупреждения от Европейската комисия заради това, че не изпълняват изискване за по-висока защита на визиte, които издават.
Причината за началото на наказателната процедура е, че България, Гърция, Кипър и Литва още не са въвели двуизмерен баркод в единния формат за визи.
Този баркод е въведен още през 2020 г., за да се защитят данните от визовия стикер от фалшифициране, а крайният срок за въвеждането му е приключил миналата година.
До днес обаче държавата все още не го отпечатва върху издаваните от нея визови стикери.
От лятото на 2023 г. ЕС се готви и за дигитализиране на всички Шенгенски визи чрез замяната на стикера с криптиран 2D баркод - България също е сред държавите, които получиха право да ги издават при приемането на законодателството, въпреки че още не е член на Шенгенското пространство.
Още 4 наказателни процедури - три от тях стари - са представени от ЕК срещу България.
- България още не е приключила прегледа на плана си за управление на водите, който засяга и мерките за справяне с опасността от наводнения. Още през февруари българските власти са предупредени, че закъсняват с прегледа. ЕК дава срок от два месеца за отговор по процедурата, а след това може да заведе дело в съда на ЕС.
- България е в нарушение и на европейските правила за укрепване на презумпцията за невиновност - публичното позоваване на вината, правото на заподозрените да не се самоуличават и средствата за правна защита срещу нарушение на правата по европейките изисквания. Държавата има 2 месеца за отстраняване на недостатъците, за да се прекрати наказателната процедура.
- България не е въвела правилно европейското право на информация в наказателното производство - по-точно правото на заподозрени / обвинени граждани на достъп до материали по делото, които са от съществено значение при оспорване на заповед за арест.
- Не са въведени и европейските правила, по които учредяването на определени видове дружества, регистрация на трансгранични клонове и подаване на документи в бизнес регистрите би трябвало да се случва изцяло онлайн. Тези правила въвеждат и безплатен достъп до повече данни за дружествата от търговските регистри. Отново България не е доказала, че прилага напълно изискваните европейски правила.
