Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Не съм Супермен. Страх ме е. Преди каскада винаги се питам: ‘Този път ще умра ли?’“ – с тези думи Джеки Чан се обърна към публиката на кинофестивала в Локарно, където получи наградата Pardo alla Carriera за цялостно творчество.
Събитието бе сред най-очакваните моменти на 78-ото издание на кинофестивала в швейцарския град, а 71-годишната звезда на хонконгското и световното кино бе посрещната с аплодисменти, скандирания „Jackie! Jackie!“ и множество плакати „I Love Jackie Chan“, предава Variety.
На червения килим актьорът носеше два плюшени панди, позираше за снимки, раздаваше целувки и заставаше в бойни пози.
„Buona sera“, поздрави той на италиански и благодари на фестивала „за този сладък подарък“ и на всички режисьори и актьори, с който е работил. Специално се обърна към публиката по целия свят: „Заради вас съм тук.“
Тази година Чан отбелязва 64 години в киното – започнал едва на 7-годишна възраст през 1961 г., той израства пред камерата и преминава през всички роли в индустрията – от каскадьор и актьор до режисьор, продуцент и сценарист.
Актьорът разказва как баща му веднъж го попитал дали на 60 години все още ще може да се бие. „Аз съм на 71 и още мога“, каза той и допълни: „Любов и мир. Обичам ви! Ti amo!“
По време на майсторски клас Чан е пресъздал за публиката кратката си поява в култовия Enter the Dragon (1973) – последният завършен филм на Брус Лий и първият американски проект с негово участие.
Чан се вижда за секунди като каскадьор в бойна сцена, когато Лий, увлечен в динамиката на хореографията, случайно го удря силно с тояга. Въпреки болката, Чан продължава да играе до края на дубъла, за да не прекъсне снимачния процес.
Актьорът се върна и към ранните си години – „мързеливо и палаво“ дете, изпратено от баща му в училище по бойни изкуства, където прекарва дълги часове в строга дисциплина. Първите му значими участия пред камерата са като каскадьор във филми на Лий, включително Fist of Fury (1972) – класика на хонконгското кино, в която Лий играе млад мъж, който търси отмъщение за смъртта на учителя си.
Още тогава Чан осъзнава, че иска да овладее всички аспекти на филмовото изкуство, за да бъде пълноценен автор на собствените си проекти. „Публиката не се интересува дали е валяло или дали бюджетът е орязан. Те искат добър филм. Старите филми бяха по-добри. Днес големите студиа се ръководят от бизнесмени, а не от режисьори – трудно е да се направи качествено кино.“
Актьорът разказва, че първите му опити да пробие в САЩ били разочароващи – публиката и продуцентите го възприемали като „още един Брус Лий“.
„В Америка искаха да играя в стил Клинт Истууд – с малко думи и много юмруци, но това не съм аз.“Това го връща в Хонконг, където създава Police Story (1985) – филм, в който съчетава зрелищни каскади, хумор и динамичен сюжет и поставя нов стандарт за хонконгското екшън кино.
Истинският му световен пробив идва с Rush Hour (1998) на режисьора Брет Ратнър, където партнира на Крис Тъкър. Филмът проследява двама коренно различни детективи – един от Хонконг и един от Лос Анджелис – принудени да работят заедно по случай на отвличане. „Мисля, че ‘Rush Hour’ промени културния обмен между Изтока и Запада. За първи път азиатски актьор в главна роля успя да спечели масовата американска публика в комедийно-екшън жанр“, спомня си Чан.
По време на майсторския си клас в Локарно той изтъква, че сценарият винаги е основата, а екшънът идва след това: „Анализираме сценария, за да решим как действието да работи за историята. Иначе няма смисъл. Виждам филми, в които героите се бият и после – без никакво обяснение – политат като супергерои. Защо? Това ме ядосва. Поне моите филми са последователни.“
„Кариерата на екшън актьор е кратка. Малцина остават на върха. Преди 15 години си поставих цел да бъда азиатският Робърт де Ниро – актьор, способен на много различни роли. Едва сега хората казват: ‘Джеки е добър актьор’, и затова получих тази награда.“
Художественият директор на фестивала Джона А. Назаро го определи като „истински гений, който буквално преосмисли екшън киното“: „Има време преди Джеки Чан и време след него.“
Като част от програмата на Локарно, Чан представи Project A (1983) – хонконгски филм в жанра бойни изкуства, екшън и комедия, в който той е не само изпълнител на главната роля, но и режисьор и сценарист заедно с Едуард Танг
