Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
България успешно е продала облигации по външен дълг на стойност 2,5 млрд. евро (около 5 млрд. лв.). Ресурсът ще бъде използван за рефинансиране на вече съществуващ дълг, за увеличаване на размера на фискалния резерв, за икономическо възстановяване на страната от корона-кризата и за финансиране на бюджетния дефицит.
Това е първи продан на облигации по външен дълг от страна на България от 2016 насам. Книжата са в два транша – със срок на погасяване от 10 и 30 години. Според финансовия министър Кирил Ананиев – интересът към българските облигации е бил „безпрецедентен“. Заявките надвишили четири пъти очакванията от 2 млрд. евро и затова емисията е била увеличена на 2,5 млрд.
По 10-годишните облигации постигната лихва е 0.4%, а по 30-годишните - 1.4%. „Лихвите, които ще плащаме в бъдеще, ще бъдат по-ниски от първоначално заложените“, обяви финансовият министър. Според Ананиев доходността може да бъде сравнена с тази на страни от Еврозоната и с по-висок кредитен рейтинг.
Следносрочната глобална програма е имала лимит от 8 млрд. евро, който през 2020 г. е бил увеличен на 10 млрд. „До началото на 2020 от парите бяха използвани 5,14 млрд. евро. С тази емисия от 2,5 млрд. евро използваният лимит расте до 7,64 млрд. Остават още 2,35, с които нямаме намерение до края на годината да излизаме на капиталовите пазари“, обясни Ананиев.
Сред купувачите на дълга има централни банки, държавни пенсионни фондове и други инвеститори от Германия, Великобритания, САЩ, Нидерландия, Швейцария и други. Около 16% от общия обем на емисиите са купени от български инвеститори.
Според думите му – влизането на страната ни във валутния механизъм ERM II, спазването на строга фискална политика и нисък външен дълг спрямо БВП е оказало влияние за по-голямо доверие към България.
Ананиев обяви, че дефицитът в бюджета е 3%, както е било заложено в последната актуализация. Сега се обсъжда нова.
"Втората актуализация ще засегне най-вече изпълнението на приходната част на бюджета, която няма да бъде изпълнена. По-конкретно - очакваният приход от концесията на Летище София, както и планираните приходи от тол-таксите", каза финансовият министър.
