Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
България отказва участие в пореден отбранителен проект - този път по линия на НАТО. Става дума за новата антидрон инициатива Алианса, договорена на Срещата на върха през юли в Анкара. Програмата е за инвестиции на стойност 40 млрд. евро в рамките на 5 години и участват 20 членки на евроатлантическия съюз.
Министърът на отбраната Димитър Стоянов обаче смята, че България няма място в тази инициатива, нито финансов ресурс за това. Мотивът - страната участва в подобен проект на Европейския съюз.
"Ние не можем да си позволим с наличния финансов ресурс да участваме в две инициативи със сходен характер. Нали разбирате, че това дублиране не носи кой знае колко принадена стойност, ако ние участваме във всички възможни проекти. Министерството на отбраната следи внимателно всички възможности за развитие на отбранителните способности чрез многонационални проекти както по линия на НАТО, така и на ЕС. Броят им нараства непрекъснато и при взимане на решение за участие се прилага балансиран подход, за да не се допусне дублиране в проекти със сходен характер", обяви Стоянов от парламентарната трибуна в отговор на въпрос от депутата от ДБ Атанас Славов.
Министърът твърди, че "там, където военната експертиза счете за необходимо ние да се включим и разполагаме с необходимия финансови ресурс, ние ще го направим."
Какво точно е казала "военната експертиза" за инициативата на НАТО - не стана ясно от изложението му.
Целта на проекта на НАТО е инвестиции в модерни системи за засичане и неутрализиране на вражески безпилотни апарати. Идеята е да се създаде и единен тръжен механизъм (counter-drone marketplace) за по-бързо купуване на съвместими и тествани от НАТО системи. За участниците в инициативата е важно до края на 2027 г. да се обучат пет пъти повече оператори на дронове в армиите на Алианса.
Проектът на ЕС за защита от дронове е за изграждане на многослойна мрежа за защита по източната граница.
Той включва радари, системи за електронна война и дронове-прехващачи, като целта е мрежата да бъде напълно функционална до края на 2027 г.
И двата проекта са насочени най-вече към укрепване на отбраната срещу дронове в Европа на източния фланг на НАТО - част от който и е България.
Затова и държавите от т.нар. „предна линия“ като Финландия, Полша, Румъния, Естония, Латвия и Литва – са основното ядро, което движи и участва едновременно в двете инициативи.
София обаче отказва участие в проекта на НАТО, въпреки че целите и ползите са различни и допълващи се.
Решението на кабинета "Радев" идва на фона на отказа от участие в т.нар. Коалиция на желаещите в подкрепа на Украйна. София се оказа и извън инициативата на ЕС "Фрея" за защита от балистични ракети - като през август премиерът Румен Радев обяви как в нея присъствали "само 9 държави от ЕС и Великобритания" и нито една държава от Източна Европа.
"Иронията е, че министър Стоянов само преди месец обясняваше колко спешно България се нуждае от антидрон способности", коментира в отговор съпредседателят на "Да, България" Ивайло Мирчев.
Той припомни, че "руски дронове и ракети вече ежедневно тестват източния фланг на НАТО", "дронове падат и в България", но докато останалите съюзници изграждат заедно новите си способности, България обяснява защо отново отсъства.
"Никой не твърди, че България трябва да влиза във всеки проект и да плаща за всичко. Но когато системно отсъстваш от "Коалицията на желаещите", от FREYJA и вече от ключова антидрон инициатива на НАТО, това не е нито "многовекторна", нито "многопластова" политика, а завой на Изток", добави Мирчев.
Само ден преди изявлението на Димитър Стоянов от Министерството на отбраната се похвалиха как той е обсъждал задълбочено военно сътрудничество с Китай.
ЕС обсъжда руските провокации с дронове в Германия
Димитър Стоянов: Намерените дронове са основно руски, но не носят боеприпаси
