Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
- Нов закон за потребителския кредит премахва механизмите, които пазят от прекомерно оскъпяване малките бързи кредити;
- Текстовете са приети след предложение на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране;
- Промените са одобрени в процедура, започнала при кабинета "Желязков", които кабинетът "Радев" също е одобрил;
Правителството на Румен Радев е одобрило изцяло нов Закон за потребителския кредит. Той - според мотивите, трябва да въведе европейска директива за по-силна защита на хората, които вземат заеми.
В българския законопроект обаче е добавено изключение, което не идва от европейската директива и работи в обратната посока. То засяга малките бързи кредити и премахва част от действащите защити срещу прекомерното им оскъпяване. За това съобщи първо Mediapool. Проверка на "Булевард България" показва, че процедурата по обществено обсъждане на законопроекта е започнала още при кабинета с премиер Росен Желязков.
Какво се променя?
В момента за потребителските кредити действа общ таван на годишния процент на разходите, или ГПР. При сегашния размер на законната лихва той е 52%.
Новият закон запазва този таван, но прави изключение за заемите в размер до три минимални работни заплати. При тях ограничението от 52% ГПР вече няма да важи.
Вместо него се въвежда таван върху общите разходи.
- При кредит до един месец те могат да бъдат до 20% от взетата сума;
- При срок до три месеца – до 30%;
- При заем за повече от три месеца обаче разходите могат да достигнат 100% от главницата.
Така при кредит от 1800 евро за повече от три месеца могат да бъдат начислени още до 1800 евро разходи. На практика потребителят тегли 1800 евро, но може да трябва да върне 3600 евро.
Промяната се появява след становище на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК), която представлява някои от основните компании за бързи кредити. Сред членовете ѝ са „Кредисимо“, CityCash, Ferratum и други.
АОНК предлага общият таван на ГПР да отпадне за заемите до седем минимални работни заплати. Аргументът е, че този показател може да дава подвеждащо висока стойност при малките и много кратки заеми.
Асоциацията дава пример с човек, който взема 1000 лева ден преди заплата и на следващия ден връща 1003,29 лева. Кредитът му е струвал 3,29 лева, но превърнато в годишен процент, това означава ГПР от 231,64%.
Искането обаче не се ограничава до подобни еднодневни заеми. АОНК предлага изключението да важи за всички кредити до седем минимални заплати, а в същото становище посочва, че средният живот на заемите в този сегмент е между шест и дванадесет месеца.
Предложението е прието частично още в началото на годината - тоест преди кабинетът "Радев" да дойде на власт. Процедурата по обществено обсъждане проекта е започнала от правителството на Росен Желязков с самия край на 2025 г. След предложението на АОНК прагът е намален от седем на три минимални заплати, но самото изключение от тавана на ГПР е запазено.
Именно този вариант фигурира в проекта, вече одобрен от кабинета „Радев“.
Това не е единствената действаща защита за потребителите, която отпада с новия закон. Променят се и правилата за хората, които закъснеят с плащането на кредита.
Сега законът определя, че при забава кредиторът може да начислява лихва само върху сумата, която не е платена навреме, и само за периода на закъснението. Обезщетението за забавата не може да бъде по-високо от законната лихва, която в момента е 10,4% годишно.
В новия законопроект тези две ограничения липсват.
През 2014 г., след серия скандални случаи с бързи кредити с оскъпяване от 300% и повече, държавата въвежда таван на ГПР.
Показателят показва общата цена на кредита, защото включва не само лихвата, но и останалите разходи, които потребителят трябва да плати по него.
Сега действащият закон определя, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти законната лихва. В момента законната лихва е 10,4% годишно и така максималният ГПР е 52%.
Това ограничение важи и за малките бързи кредити. С новия проект именно те се изключват от общото правило.
Това засяга потребители, които теглят малки суми и често не отговарят на изискванията за банков заем.
В становището си АОНК прави и друго предложение. Компаниите за бързи кредити да получат достъп до регистъра на уязвимите лица по Закона за хазарта, за да използват информацията при оценката дали човек може да си позволи нов заем.
Това предложение обаче е отхвърлено с аргумент, че: "Директива (ЕС) 2023/2225 не предвижда предоставянето на такъв достъп на кредиторите за целите на оценката на кредитоспособността на потребителя".
Какво предвижда европейската директива
Въпросната директива въвежда редица допълнителни защити за хората, които вземат потребителски кредити, включително таван на оскъпяването, без това да изключва малките кредити.
Въвеждат се рестрикции към рекламите. Те трябва да съдържат ясно предупреждение, че вземането на кредит струва пари.
Забраняват се реклами, които внушават, че кредитът ще подобри финансовото положение на човек.
Затягат се и правилата за оценка на кредитоспособността. Преди да отпусне заем, кредиторът трябва да направи обстойна проверка дали човек може да го изплаща. Тя трябва да отчита доходите, разходите и другите финансови задължения, а не да се основава единствено на кредитната история.
Когато оценката се прави автоматизирано, потребителят има право да поиска обяснение как е взето решението, човешка намеса и повторното му разглеждане.
Законопроектът още не е стигнал до Народното събрание, което трябва да го приеме, за да станат промените факт. Текстовете обаче са одобрени от Министерския съвет.
.jpg)
