Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
На 6 септември България отбелязва 139 години от Съединението - кулминацията от усилията за създаване на единна държава между свободното Княжество България и Източна Румелия, останала част от Османската империя след Берлинския конгрес.
Шест години след края на Руско-турската война, български офицери и бунтовници от Българския таен централен революционен комитет организират преврат в Пловдив и свалят генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.
Българският княз Александър I Батенберг приема „да се именува княз на Северна и Южна България“.
Руският цар Александър III обаче отказва да подкрепи акта на Съединението.
Сърбия дори обявява война заради претенциите си към териториални компенсации.
Армията на България - оставена сама след изтеглянето на руския офицерски корпус - успява да отблъсне сръбските войски.
Капитаните побеждават генералите, без помощ от благодетели, но с цената на стотици жертви и хиляди ранени.
Сръбският удар се проваля за две седмици, а военният триумф на България е и удар по имперските интереси на Русия.
След победата въпросът за разделянето на княжеството от Източна Румелия повече не е поставян.
Краят на процеса по установяване на новата българска държава идва през 1908 г. с обявяването на независимостта.
"Редом с Априлското въстание и с борбата за създаването на Българската екзархия, Съединението през есента на 1885 година е едно от редките светли събития в българската история, за които може да се каже, че са изцяло дело на българи", казва покойният историк проф. Пламен Цветков.
Съединението и митът за руската любов към България
Съединението - историческото постижение на България, наказано от "освободителката"
