Много митове са разказани за руския отпечатък върху българската история и за това как Русия е тази, която възражда страната ни върху политическата карта на света. Тези митологични разкази за „освободителката“ обаче отстъпват пред някои моменти от историята и най-вече пред фактите - особено по повод Съединението на България.
Преди 137 години българите заявяват, че между тях граница не може да има и на 6 септември 1885 г. Княжество България и автономната османска област Източна Румелия стават едно цяло.
Съединението бележи кулминацията на бунтове в различни градове на османската провинция, последвани от военен преврат. От власт е свален губернатор Гавраил Кръстевич и е заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I Батенберг, който приема „да се именува княз на Северна и Южна България“.
Този акт не се харесва на европейските сили, тъй като с него се нарушава Берлинският договор. Най-разгневена обаче се оказва Руската империя, която не подкрепя Съединението, тъй като то е било обявено без нейното знание и съгласие.
Руският император Aлександър III е убеден, че българският княз се опитва да ограничи руското влияние в България и определя акта на Съединението като лична и напълно егоистична цел на българския владетел, като по този начин пренебрегва изцяло ролята на българския народ, който всъщност е основният двигател на действията.
В писмо до началника на руския Генерален щаб императорът пише следното:
„Не одобрявам действията на българите. Те нас не ни послушаха, действаха тихомълком, съвети не искаха, нека сега сами да си сърбат попарата, която забъркаха. Според мен, докато княз Александър (Батенберг) продължава да се разпорежда със съдбата на българския народ, нашето вмешателство в българските работи е абсолютно невъзможно и безполезно“.
Александър III смята, че зад този ход се крият сили, които заплашват Руската империя. Затова само четири дни след 6 септември военният министър на Княжеството и руски княз Михаил Кантакузин напуска министерството, заедно със своите военнослужещи - стъпка, целяща да остави България беззащитна.
По това време руските офицери съставляват почти 60% от командния състав на войската, което означава, че България ще бъде уязвима при евентуален удар от външен противник.
Точно там се опитва да удари Сърбия, която само е изкачвала удобен момент, за да се възползва от ситуацията. Заедно със съюзника си Австро-Унгария, Русия провокира западната ни съседка да обяви война на българското княжество по-малко от два месеца след Съединението. Сръбският удар обаче се проваля за две седмици, а военният триумф на България е и удар по имперските интереси на Русия.
Нейните опити за саботаж на обединената българска държава не спират до там. Българският революционер Захари Стоянов предлага подробно обобщение на всички антируски действия около Съединението. В статията си „Кой“ Стоянов изброява всички прояви на Руската империя покрай събитията от 6 септември.
„Кой въстана срещу нашето свещено дело - Съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навлязат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата срещу неприятеля? Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна“, пише Стоянов.
Революционерът завършва статията си, като се обръща към онези, които „клеветят, че Русия е наша освободителка“:
„И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление!“.
За недоволството, идващо от Санкт Петербург към българските действия, разказва и германският журналист Артур фон Хун, който е военен кореспондент по време на Руско-турската и Сръбско-българската война. Той пише:
„Никоя държава не се показа толкова враждебна спрямо Съединението, колкото Русия. Ако и любовта към Русия да беше доста поохладняла през последните години, то тя охладня сега съвсем. Повикването на българските офицери из българската армия показа ясно на българите, че Русия обича България, а не българския народ“.
Всъщност именно руското недоволство провокира Великобритания да заеме друга позиция и да подкрепи българското Съединение, като с това тя вижда възможност да разклати руското присъствие на Балканите.
Според философа Калин Янакиев Руската империя никога не е желаела появата на обширна, силна и и най-вече независима от нея българска държава. Но именно точно този факт някак увисва пред всички останали митове за „безкористния освободител - Русия“.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
