Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
През 2021 г. Mastercard започна задълбочено проучване на пазара на дигиталните плащания у нас, което има за цел да бъде в услуга на местната екосистема, като предоставя практически приложима информация, на основата на публично достъпни източници - специално разработени за целта първични изследвания, и пазарния опит на Mastercard. Индексът дава информация за състоянието на страната ни, като го сравнява с другите участващи държави - Австрия, Гърция, Румъния, Сърбия, Унгария и Хърватия. В него са включени данни, разпределени в три основни стълба:
- Инфраструктура: готовност на съществуващата инфраструктура и способността ѝ да поддържа безналични плащания;
- Запознатост: знание и разбиране от страна на потребителите за дигиталните плащания;
- Употреба: степен на използване на дигитални плащания и тяхното място спрямо плащанията в брой.
„Светът се намира в един от най-предизвикателните периоди в историята и е необходимо да се премине към по-стабилна, дигитално насочена и устойчива икономика – ход, който ще преобрази всичко, като се започне от начина, по който се управляват системите за транспорт и как се разпределят социалните помощи, и се стигне до това как се постигат екологичните, социални и управленски ангажименти за нетни нулеви емисии. Дигиталните плащания имат основна роля в този процес на трансформация. Заедно постигнахме голям напредък в разширяването на ролята на дигиталните плащания. А сега, благодарение на Индекса, който ще даде количествен измерител на напредъка в развитието на пазара, можем да направим усилията си по-целенасочени и да постигнем още повече.“, коментира Ваня Манова, Мениджър на Mastercard за България, Северна Македония, Албания и Косово.
Инфраструктура: Налице е добра основа за дигитализация на потребителските плащания
Българските потребители притежават над 7.2 милиона платежни карти – средно по 1.5 карти на лице на възраст над 15 години. В България са регистрирани над 12 млн. разплащателни сметки, което говори за широк достъп, предвид броя на лицата над 15 години. Дебитните карти имат значително по-висок дял от кредитните – над 6 милиона дебитни и 1 милион кредитни карти са налични на пазара по данни на БНБ от 2021.
През 2021 г. броят на терминалите в България нараства до 125 хиляди – 99% от всички ПОС терминали в страната - ниво на терминализация, по-високо от това в други държави, а делът на безконтактни физически карти е 84%. В допълнение, нарастващият брой иновативни технологии за терминални устройства (напр. SoftPOS, mPOS) се очаква да допринесе за дигитализацията на малките предприятия. Технологията SoftPOS например дава възможност търговците да превърнат своите мобилни устройства Android в терминали за получаване на безконтактни NFC плащания. Растящото потребителско търсене на електронна търговия в резултат на пандемията създаде необходимостта търговците да допълнят физическото си присъствие с онлайн такова, което вероятно ще бъде основна движеща сила за бъдещия растеж на ПОС мрежата.
Запознатост: Потребителите смятат за по-сигурни и удобни именно решенията, които ползват най-често
Налаганите дълги години методи, като безконтактно плащане на ПОС и банков превод са добре познати на 87% от българите. Новите и все още алтернативни технологии, които навлязоха на пазара в последните години, като мобилни портфейли и плащане с wearables (смарт часовник, гривна и т.н.), са добре познати само на 42% от потребителите.
По отношение на онлайн платежните методи - плащане с въвеждане данните от картата на ръка е по-добре познато (74%), отколкото използването на предварително запаметени идентификационни данни на картата (Card on File) - 63%. В същото време 66% от активните потребители онлайн се възползват от удобството на услугата за предварително запазване на данните на картата. Наложеният платеж остава предпочитаният метод за онлайн покупки (58%). Плащането с карта, обаче – при доставка или онлайн, е по-често избираният метод за плащане при пазаруване, спрямо кеша – 40% най-често плащат онлайн с карта и 15% - при доставка, на ПОС терминал. Само 2% използват мобилен портфейл за плащане.
В България са отчетени най-малък процент потребители, които пазаруват онлайн. Очаква се, обаче в следващите години броя на онлайн трансакциите да нарасне значително с навлизането на решения, които повишават сигурността, удобството и бързината, като например трансакции на токенизиран търговец и възможността за сигурно завършване на поръчка „Click to Pay“.
Наблюдава се зависимост между сигурността и употребата – колкото по-често потребителите използват даден платежен метод, толкова по-удобен и сигурен смятат, че е той. Безконтактното плащане се разглежда като най-удобният метод и се нарежда на второ място след плащането в брой по критерий сигурност, което е много положителен показател за развитието на дигиталните плащания спрямо парите в брой. Иновациите, като мобилни портфейли или смарт часовници, се считат за по-малко сигурни и по-малко удобни в сравнение с по-традиционните методи. Наблюдава се, че колкото по-дълго време едно платежно решение присъства на пазара, толкова по-високо е възприятието за сигурност и удобство, което пък води до по-честата му употреба.
Когато става дума за афинитет към дигиталните решения, почти 70% от участниците заявяват, че биха избрали платежното решение, което е най-подходящо за дадената ситуация. България постига по-високи резултати от други държави по отношение на интерес към иновативни платежни инструменти, което сочи, че българите се смятат за по-отворени към възприемане на нови решения, отколкото други държави.
Употреба: Значително нараства делът на трансакции на ПОС спрямо тези на банкомат - българският потребител плаща за по-малки, като стойност покупки с карта, но продължава да тегли голяма част от дохода си в кеш
Индексът отчита голям потенциал за нарастване на употребата на различни дигитални методи за плащане в България – добре развитата инфраструктура и високата информираност на потребителите са стабилна основа и за нарастване на употребата на различни решения. Тук страната ни се нарежда сред Румъния, Гърция и Унгария, с близки до средните резултати.
През последните години, обемите на трансакциите на банкомат остават непроменени - 74% от общия обем. Тенденцията е, обаче броят на трансакциите на ПОС да расте - 66% от общия брой (329 млн. бр. трансакции), за сметка на тегленето от банкомат - 34%. Това показва, че потребителите предпочитат да плащат малки суми с карта, като това най-вероятно се дължи на широкото разпространение на безконтактната технология, но продължават да теглят голяма част от парите си на банкомат. Това може да се промени с развитието на приемането на дигитални плащания в малките градове.
Делът на потребителите, които получават редовния си доход по сметка има основополагащо значение за развитието на дигиталните плащания в България. Според проучването, 54% от потребителите получават целия си месечен доход по дигитален канал, 27% получават само част от него по банков път и 8% получават целия си доход в брой. В същото време 41% от тези, които получават възнаграждението си поне отчасти по банковата си сметка, теглят поне половината от сумата в брой (Mastercard and Scale, 2022). Наред с това, делът на активни карти спрямо общия брой издадени карти е над 75%, което сочи, че повечето български картодържатели използват своите карти активно (Mastercard, НСИ 2021 г.).
С възхода на електронната търговия и развитието на платежната инфраструктура, плащанията с карта онлайн се очаква да изместят наложения платеж, като предпочитан метод. Разрастващото се разпространение на мобилни портфейли и wearables може също да допринесе за повишено ползване на картови плащания и да подобри резултатите в следващите години.
