Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Като жури на най-престижната англоезична литературна награда „Букър“, Сара Джесика Паркър прекарва месеци в пълно отдаване на книгите, като дори семейството ѝ знае, че не бива да я прекъсва.
Една от песните, които я съпътстват в този период, е българската народна „Ди-ли-до“, разказва Паркър в статия за New York Times, в която описва процеса на оценяване на романите.
В плейлиста на NYT са включили изпълнение на "Ди-ли-до" от Женския хор на Българското радио и телевизия - фолклорния ансамбъл, който по-късно става световно известен под името „Мистерията на българските гласове“.
Записите му, издадени от швейцарския продуцент Марсел Селие, придобиват култов статус през 80-те и носят на България награда „Грами“. Песента "Ди-Ли-До" е на десето място в списъка с музика, която Паркър обича да слуша, докато чете общо 153 романа - кандидати за "Букър" през 2025 г.
„Това беше преживяване, което се случва веднъж в живота“, казва Паркър по време на една от четирите си срещи с журналиста Алекс Маршал от The New York Times, посветени на нейния опит като член на журитов за литературните награди.
Всичко започва преди три години, когато Паркър сама предлага на организаторите на "Букър" да им помогне с оценката на романите. И през 2025 г. мечтата ѝ се сбъдва.
„Беше самотно“, казва Паркър - самота, която за първи път ѝ дала реална представа за живота на писателя. Заради огромния обем и интензитет на четенето тя не можела да слуша познатата си музика - „за да не може да ме накара да запея“ - и започнала да открива напълно нови стилове.
В дома ѝ започва да звучи тибетска музика, украинска, нигерийска, кенийска, кубинска от 60-те години. Тази непозната за нея музикална палитра, включително и българската „Ди-ли-до“, внася лекота и променя атмосферата в стаята през най-натоварените месеци на четене.
2025 г. променя начина, по който Сара Джесика Паркър чете, мисли и говори за литература - самата тя има собствен импринт към американското издателство Zando и се занимава професионално с подбор на нови книги.
Ангажиментът към наградите "Букър" започва да определя цялото ежедневие на актрисата.
„Съпругът ми (Матю Бродерик, б.р.) и децата ми знаеха какво означава това. Никой не се опитваше да се състезава с ‘Букър’“, разказва тя. Докато вечер всички в семейството обсъждат кой филм да гледат, никой дори не я пита за мнение. Всички знаят, че тя ще прекара вечерта с стаята си ("хранилището", както тя я описва) с книга в ръка.
Мъжът ѝ постепенно спира да предлага да отидат на театър, мюзикъл или някое представление в града.
Паркър присъства само на най-важните събития за децата си - дори тогава носи книги, но проявява извънредна предпазливост, така че никой в публиката да не разбере какво чете.
Да бъдеш жури на литературни награди е "джакпот" за страстен читател като нея.
Но Сара Джесика Паркър признава, че е била затрупана с толкова много обем за прочитане, че съмненията в собствените ѝ представи за добра литература са се променили изцяло.
"За един месец трябваше да прочета 34 книги - математиката не излизаше. По същото време правих медийно турне за "And Just Like That", така че винаги носех книга по време на интервютата. Беше абсурдно, защото нямаше как да чета, докато двама журналисти си разменят местата, за да разговарят с мен - понякога промеждутъкът между две интервюта беше 8 секунди", разказва тя.
Паркър за първи път преодолява и страха да изостави някоя книга по средата - "Когато си жури на "Букър", трябва да възприемаш тази бруталност. Не може да си на страница 110 и още да чакаш книгата да ти проговори".
Общуването с останалите членове на журито ѝ дава едновременно увереност да не се насилва с литература, която не си заслужава - но и я кара да изпитва големи притеснения за собствената си преценка. В журито тази година участват още ирландският писател Роди Дойл (председател), нигерийската писателка Айобами Адебайо, американската писателка Кили Рийд и британският литературен критик и писател Крис Пауър.
Първото пресяване на кандидатите се прави по "светофарна" система - червено за най-слабите предложения, жълто за книгите, които заслужават обсъждане, зелено за фаворитите.
"На втората ни среща се застъпих за две книги от автори-дебютанти и нито една не продължи напред. Трябваше да разбера как останалите в журито оценяват книгите и какво не им харесва в тях. Понякога бяха абсолютно прави - датите са сгрешени, географията е сгрешена, политиката по това време и на това място не е представена коректно. А моят аргумент беше - дали това не е умишлено? Никой не ме е атакувал, не ми е казвал "Ти не разбираш". Хората спореха по причини, които са също толкова валидни за тях, колкото и за мен беше вярно, че харесвам книгите", казва тя пред NYT.
Изборът на т.нар. "дълъг списък" с 13 от 153 книги е бил "абсолютна агония", споделена от всички членове на журито.
Последните две заглавия се оказват най-трудни. Журито вече има предварителен списък, а Паркър е в малцинството 3:2 в подкрепа на две книги, които тя настоява да влязат.
След това идва кратка почивка, някой излиза за момент, и Сара Джесика Паркър мигновено усеща, че нещо ще се промени.
Когато всички се връщат, един от членовете казва: „Промених решението си.“
„О, Боже… знаех си“, разказва тя. „Трябваше да заключим стаята. Никакви паузи, никаква вода!“
Много книги, които е харесала, остават извън списъка. „Сърцето ме боли за тях“, казва Паркър. „Но аргументираш се по най-добрия начин, който можеш, хвърляш се презглава и след това просто няма какво повече да направиш.“
До него стигат „Плът“ на Дейвид Салаи, „Земята през зимата“ на Андрю Милър, „Самотата на Соня и Съни“ на Киран Десаи, „Прослушването“ на Кейти Китамура, „Светкавицата“ на Сюзан Чой и „Остатъкът от живота ни“ на Бен Марковиц.
Много по-лесно се оказва да филтрират последните шест от тях, от които - след финална среща в Лондон, продължила повече от пет часа - Паркър и колегите ѝ избират победителя: „Плът“ на Дейвид Салаи.
Актрисата почти никога не препрочита книги - освен „Франи и Зуи“ и „По-горе билото, майстори“ на Селинджър.
Работата по „Букър“ обаче променя това. За да избере финалистите, тя трябва да се върне отново към определени книги и именно това ѝ носи важно прозрение.
„Препрочитането беше огромен урок. Изживяването беше съвсем различно. Понякога беше като някой да ме изведе от тъмна стая. Откривах нови неща.“
Първото четене на всички 153 книги е било толкова интензивно, че е нямало време за паузи или задълбочаване.
„Но когато работехме по краткия списък, имахме време. Забавих ритъма. Започнах да си водя бележки. Да мисля върху формата, структурата, дори върху отделни думи - онези чудесни, неочаквани избори, които при първото четене просто бях пропуснала.“
Веднага след като късият списък е потвърден, Сара Джесика Паркър започва да чете други книги, свързани с работата ѝ към издателството - натрупани заглавия, които спешно трябва да оцени.
"Сега съм много по-критична спрямо книгите - очаквам повече и знам, че то може да се постигне, защото вече съм прочела 153 романа, много от които бяха великолепни", казва тя.
Дуа Липа и читателският ѝ клуб, в който представи Дейвид Салаи дни преди той да вземе „Букър“
