Българският мъж е с наднормено тегло, но се харесва

• Наднорменото тегло на момчетата в България няма връзка с удовлетвореността им от живота. Една от причините е, че за излишните килограми на мъжете не се говори като проблем в семействата у нас, сочи доклад на УНИЦЕФ.
• През 2016 е отчетено, че 28% от българските деца на възраст 5-19 г. са с наднормено тегло
• България е на предпоследно място по благосъстояние на децата от 41 изследвани страни
• 45% от децата в България имат ограничена подкрепа в семейството, а близо 70 на сто са често тормозени от връстници
• Само 32% от децата у нас имат основна грамотност по четене и математика, достигайки 15-годишна възраст

  ---

  Десет процента от момчетата на 11, 13 и 15 години в България са с наднормено тегло, но за тях това няма особено значение за определяне на удовлетвореността от живота. Едно от обясненията е, че вероятно в българските семейства не се говори за свръхтеглото при мъжете. Това са резултати от третия доклад за благосъстоянието на децата, публикуван от УНИЦЕФ.

Двойно повече са момичетата, за които връзката между теглото и удовлетвореността от живота има значение. Доволните от външността си момичета обикновено са сред роднини и връстници, които не се безпокоят често за килограмите си, гласят изводите от доклада. Според изследването - възприятието на децата за външния им вид е пряко зависимо от това как се възприема теглото в семейството им. В семейства, където за наднорменото тегло се говори като за проблем, децата с излишни килограми дефинират това като проблем.

Класацията на УНИЦЕФ показва, че България е на последно място сред европейските страни и на предпоследно в света, що се отнася до благосъстоянието на децата.

Проучването, което обхваща 41 държави (от които само 38 са в подреждането), разделя данните на три основни критерия – психично благосъстояние, физическо здраве и умения. Оказва се, че нашата страна е на 37-о място в последните два компонента, а по психическо здраве на децата у нас се нарежда на 18-а позиция. Единствената държава с по-лоши показатели е Чили.

Документът е публикуван от изследователски център „Иноченти“ на Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ). Заглавието му е „Светове на влияние: Какво определя благосъстоянието на децата в богатите държави“. Целта е да се повдигне въпросът за правата на децата и тяхната закрила.

Участват 38 от 41 изследвани държави, тъй като за три от тях няма необходимата сравнителна информация. Всички страни са от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие или ЕС. Проучването е фокусирано върху хората на възраст от 15 до 19 г., но в някои от компонентите са изследвани и по-млади.

От данните става ясно, че 73% от 15-годишните деца в България са доволни от живота си. Тук на последно място е Турция с 53%, а най-щастливи са децата в Нидерландия, където доволни от състоянието си са 90 на 100 от тях.

Един от важните компоненти, които се изследват, е колко процента от юношите имат основна грамотност по четене и математика, когато достигнат 15-годишна възраст. България е на последна позиция сред всички изследвани страни по този показател. Едва 32% от децата у нас са достатъчно грамотни на тази възраст.

Много от 15-годишните деца по света не се чувстват уверени в уменията си да се сприятеляват. 74% от децата у нас лесно създават приятелства, но други 16 на сто изпитват затруднения. Страната ни е по средата на класацията в този компонент.

Във всички държави децата с по-малко подкрепа в семейството обикновено имат по-лошо емоционално благосъстояние. У нас 45% от тях казват, че са с ограничена подкрепа у дома. Над 30 на сто от децата в България живеят в лоша семейна среда.

Цели 68% от децата в страната ни казват, че са „често тормозени от връстници“. До този извод се стига, след като им е зададен въпроса: „През последните 12 месеца колко често си имал/а/ следните преживявания в училище?“ с изброени следните възможни отговори - „Другите нарочно не ми дават неща“; „Другите ми се присмиват“; „Другите ме заплашват“; „Другите ми вземат нещата и ги унищожават“; „Другите ме удрят и блъскат“ и „Другите разпространяват лоши слухове за мен“. Ако детето е преживяло най-малко една от тези форми на насилие няколко пъти месечно, се счита, че то е обект на чест тормоз.

През 2016 е отчетено, че 28% от българските деца на възраст 5-19 г. са с наднормено тегло. Това означава, че сме по средата на класацията заедно с Унгария, Хърватия, Исландия и Южна Корея.

В повечето богати държави над 40 процента от юношите са недоволни от външността си. 27% от децата на 11, 13 и 15 години у нас заявяват, че са прекалено дебели, а 16 на сто казват, че се чувстват прекалено слаби.

Над една четвърт от българските деца живеят в домакинства с доходи под 60% от националния медианен доход (след плащането на данъците и получаването на парични плащания). Все пак – под 1% от родителите у нас не могат да потърсят подкрепа от член на семейството, приятел или доставчик на услуги. Това нарежда България на първа позиция. Над 10% от младежите у нас все още нито учат, нито придобиват трудов опит.

Лошата новина е, че само Турция и Мексико са след нас по смъртност сред децата. Данните са за възрастовата група от 5 до 14 г. и са от 2018 г. Статистиката сочи, че смъртността у нас е 1,93 на 1000. В една четвърт от всички изследвани държави тя продължава да е над 1 на хиляда.