Учени от БАН обявиха готовност да излязат на протести заради неизпълнени искания за по-висок бюджет за 2022 г.
"Тук бих искала да припомня на господа управляващите, че когато БАН излезе на площада, обикновено въпросното правителство, което в момента управлява, губи своето управление по-скоро или по-късно след нашия протест. Не е лошо това да се има предвид", казва проф. Ива Угринова от Института по молекулярна биология към БАН по време на пресконференция.
Заложените средства за академията са 119 милиона лева, но от БАН твърдят, че те няма да успеят да покрият повишението на минималната работна заплата и искат още 20 млн. лв. повече.
Учените посочват, че основната заплата на професор в академията е по-ниска от тази на асистент в държавен университет. Те твърдят, че имат добър диалог с образователния министър акад. Николай Денков (също член на БАН), но искат пряк диалог с кабинета и финансовия министър, който обвързва увеличаването на държавното финансиране с това доколко научната им дейност има конкретни резултати.
Данните на БАН показват, че броят на учените им под 40 г. намалява за последните две години от 614 на 496 заради ниското заплащане.
Сред недоволните от бюджета е и математикът проф. Николай Витанов, който се занимава от две години с прогнозни модели за Covid-пандемията. Той заявява, че БАН е на първо място по научни резултати и патентна дейност в страната, а се налага "да се бори за оцеляването си".
В подкрепа на тяхното искане се обяви бившият образователен министър от ГЕРБ Красимир Вълчев - въпреки че партията беше в най-остър конлфикт с академията по време на първия кабинет на Бойко Борисов, когато финансовият министър Симеон Дянков наричаше ръководителите й "феодални старци".
Третото правителство на ГЕРБ се оказва, че е пропуснало и да добави асистентите от БАН в постановлението си, с което определя минималните месечни заплати на младите преподаватели в държавните висши училища.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
