Френският режисьор Бертран Бонело ни пренася в един свят, вдъхновен от Дейвид Линч и изкуствения интелект в "Звярът" - филмът, който беше представен на фестивала във Венеция.
Актрисата Леа Сейду се впуска в пътешествие през времето и навигира между 1910, 2014 и 2044 г., когато изкуственият интелект е поел контрола над човечеството, за да го направи по-малко сантиментално и по-рационално. Филмът е доста свободна адаптация на разказа "Звярът в джунглата" на Хенри Джеймс.
Леа Сейду играе художничката Габриел, която живее в близкото бъдеще, когато емоциите са станали заплаха. Тогава тя най-накрая решава да пречисти своята ДНК в машина, която ще я върне към миналите ѝ животи и ще я освободи от всички силни чувства. По пътя си Габриел среща Луис (Джордж Маккей), към когото усеща силно привличане - сякаш винаги го е познавала.
Свръхестествен, без да изпада в мистичното, филмът преплита връзки през времето. От самото начало продукцията е белязана от неприятно събитие, тъй като ролята на Луис е трябвало да се изиграе от френския актьор Гаспар Юлиел, който почина седмици преди началото на снимките.
Срещаме се с Бертран Бонело във Венеция, за да ни разкаже повече за любопитната си комбинация между мелодрама и научна фантастика.
“Звярът” е едновременно научна фантастика, едновременно не е – как подходи към тази идея?
Използвах изкуствения интелект, за да създам тази дилема – свят, в който да няма емоции и хората са безполезни. Когато написах сценария преди няколко години, нямах идея, че когато излезе, ще бъде толкова актуален. Изкуственият интелект избухна, а човекът, който го създаде се опасява, че е по-опасен от атомната бомба.
Много актьори въобще не са тук във Венеция именно поради стачката срещу това. Може би не трябваше да слагам 2044 г., а по-скоро 2027!
Аз не съм експерт в научната фантастика, но обикновено има две посоки за тези филми – една по-техническа и една постапокалиптична. Исках да намеря нещо по средата, заради това и избрах 2044 – хем е далече, хем не особено. Създадох един свят, в който махнах много неща – екраните, интернет, телефоните, рекламите, хората, колите.
Същият е като днес, но много по-празен.
А другите епохи?
2010 г. за мен е момент, когато хората все още вярваха в лекотата на бъдещето, а четири години по-късно не е така, затова реших да е 2014 г.
Интересно е, че си махнал неща от бъдещето – ние в момента имаме претъпкан живот от какво ли не.
Да, но героинята на Леа – Габриел страда от нещо, което не можеш да си набавиш – тя е самотна. Това въобще не е секси.
Леа е страхотна и има огромна отговорност да е във всеки кадър на филма, как ѝ помогна?
Двамата с Джордж са двете противополжности.
Той иска да знае всичко, два месеца преди снимките ми пращаше мейли непрекъснато и за всичко по репликите на героя му.
Леа не задава въпроси, тя не иска да знае предварително, а да бъде изцяло в сегашния момент. Исках нея от самото начало – тя може да бъде във всеки един период назад във времето и в същото време да е модерна. Когато я гледаш, никога не знаеш какво си мисли, а за камерата тази мистерия, е страхотна.
Разкажи ни повече и за Джордж Маккей.
Случи му се нещо страхотно по време на снимките, той преживя някаква трансформация сам за себе си. Такъв работохолик е – не говореше френски преди да започнем, научи го за филма. Много е умен и винаги когато ме пита нещо, е страхотен въпрос.
И е прекрасен човек.
Филмът е и за любов, както и страха от любов – ти самият като човек и баща какво научи, правейки го?
Осъзнах как най-силните емоции като страх и любов са много свързани. По-скоро имат мост помежду си, а не граници.
Беше ли ти трудно да осъществиш филма и как протече целият процес?
Беше много трудно. Филмът е скъп, не е класически и колкото по-голям бюджет искаш, толкова повече правила ти налагат. Имахме много проблеми като това, че загубихме Гаспар Юлиел няколко седмици преди снимките, той трябваше да бъде в главната роля.
Понякога обаче филмът, който ти отнема най-много като правене, ти дава най-много накрая.
Музиката е много важен елемент, тъй като имаш и много танцови референции - разкажи ни повече за нея.
Всяка песен в клуба или на парти е мислена да бъде там с причина.
Аз правя собствен саундтрак докато пиша. Понякога отивам до музикалното студио да пробвам инструменти и звуци и се връщам да пиша. А танцът дава толкова много на героите, понякога дори повече от думите. По време на танц актьорът е по-гол отколкото в еротична сцена.
Филмът ще бъде в България на кино-литературния фестивала Cinelibri, който е за филмови адаптации – до колко беше важно за теб това, че е адаптация и как стана лично?
Когато реших да направя мелодрама, веднага се сетих за “Звяр в джунглата”, която за мен е страхотна книга. Запазих много от нещата на оригиналната история, но и промених много. За първи път адаптирам книга и ми беше много интересно.
Какво смяташ, че научаваш с всеки следващ проект?
Всъщност колкото повече филми правя, толкова повече си давам сметка, че не знам нищо.
Преди 20 години си мислех, че ще знам всичко, но сега си задавам все повече въпроси. Днес толкова хора се чувстват изгубени, говорим си с машини и в социалните мрежи, но това е индустрия. Избор е за всеки един от нас. Работя непрекъснато с телелфона си, но когато изляза искам да не го ползвам, независимо че съм зависим и аз като всички ни.
Филмът “Звярът” е част от тазгодишното издание на кино-литературния фестивал CineLibri
Интервюто е предоставено от екипа на Cinelibri. BoulevardBulgaria.bg е медиен партньор на фестивала.
Автор: Христо Христозов.
Снимки: Карол Бетуел
Кино-литературният фестивал "Синелибри" ще отбележи 140 г. от рождението на Франц Кафка
Историите на Енцо Ферари, Присила Пресли и Леонард Бърнстейн. Идва кинофестивалът във Венеция
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
