Отпадане на почивните понеделници, които сега се полагат, когато официалните празници съвпадат със събота или неделя, и съкращаване на администрацията - това са част от мерките, които депутати от опозицията предлагат за стабилизиране на държавните финанси.
Вносители на предложението Кристина Петкова и Йордан Иванов от ДСБ, както и двамата изключени от ПП, но останали в групата на ПП-ДБ в парламента - Явор Божанков и Даниел Лорер.
„След изявления на официални лица на политическа партия ГЕРБ за това, че тази година ще финишираме с дефицит над 5%, а догодина се говори за 8%, имаме сериозни притеснения за публичните финанси в държавата. Нещо повече – усещането е такова, че сякаш Иван Костов трябва да идва на власт“, заяви Йордан Иванов от ДСБ. Сравнението е заради риска от криза, в каквато СДС печели изборите през 1997 г. и Костов става премиер.
"Това, което ни казват управляващите, е, че или ще вдигат данъци, или ще взимат още огромни заеми - такива, каквито не са взимали до момента. Ние, като дясна сила, се противопоставяме на това много ясно, защото вярваме, че в такива моменти е важно да се съкращават разходи, а не да се трупат нови заеми и още по-лошо - да се вдигат данъци", допълни Иванов.
Затова внасят и два законопроекта:
- съкращаване на държавната администрация с 15% или близо 20 000 души;
- отмяна на почивните понеделници след официални празници
Бизнесът отдавна настоява за прекратяване на практиката с допълнителните почивни дни, която създава затруднения за експортнооринтираните фирми, чиито партньори в Западна Европа работят в тези дни.
По изчисления на Асоциацията на индустриалния капитал достигат всеки допълнителен неработен ден води до загуби за икономиката между 450 и 600 милиона лева, а бюджетният ефект се оценява на 180–240 милиона лева.
"България трайно има под 250 работни дни в годината, за разлика от средните европейски нива, където са 253. Или по-просто казано, ако искаме да се справим със ситуацията с публичните финанси в държавата, трябва да работим повече. Ние си даваме сметка, че това са непопулярни мерки, но ако искаме да сме богати като германците, освен че правителството не трябва да злоупотребява с бюджета, и ние трябва да работим като германци", каза още Йордан Иванов.
Предложенията идват на фона на бюджетната процедура, според която до 31 октомври министерството на финансите трябва да представи проект на бюджет за 2026 година.
Депутатите от ПП-ДБ и преди са предлагали съкращаване на публичната администрация за сметка на стратегия за ефективност, но това така и не среща подкрепа.
Идеите на депутатите от десницата за справяне с недостига на пари в бюджета идват и на фона на това, че дефицитът надхвърли 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) още в края на август. Това е при допустими в Еврозоната 3%, а България ще се присъедини към нея на 1 януари 2026 г.
Бившият финансов министър Симеон Дянков (ГЕРБ) и настоящ председател на Фискалния съвет предупреди, че така наречената "дупка" в хазната ще достигне 5% в края на годината. Друг бивш финансов министър от правителствата на Бойко Борисов - Владислав Горанов, допусна дефицит от 8% през 2026 година.
На фона на изтегления от началото на годината нов дълг от над 16 млрд.лв. те заговориха за вдигане на потребителския данък ДДС то 20 на 22% и дори "преразглеждане на данъчната система", както заяви Владислав Горанов по време на среща със синдикатите, които по традиция настояват за отмяна на плоския данък и връщане към прогресивното подоходно облагане.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
