Държавата нито иска, нито може да се организира в помощ на украинските бежанци. Нищо, че ЕС плаща Снимка: © Getty Images

Хора, избягали от войната в Укрйна, излизат на протести, защото не искат отново да ги местят. "Не прекратявайте интеграцията на семействата, които се намират тук", обобщава проблема една от украинките пред bTV. Само в "Свети влас" и "Слънчев бряг" са настанени над 3800 души - предимно жени с деца и възрастни хора.

Над 20 писма до правителството и парламента вече са изпратени. И става дума наистина за интеграция, защото местене значи нови опити за търсене на работа, на медицинска грижа, нови училища и детски градини за децата, които вече са записани, а учебната година започна. Досега и този процес никак не беше плавен. И сега няма да е. Това го знае всеки, сблъсквал се с бюрократичната машина въобще без да е чужденец и бежанец.

Протестите са срамният резултат от действията на държавата "в помощ" на украинските бежанци, въпреки че те отдавна имат статут за временна закрила по европейските и българските правила. Въпреки че от институциите се очаква да решават, а не да създават проблеми. И въпреки европейската солидарност в размер на 250 млн. евро, която получава България в подкрепа на бягащите от войната граждани на Украйна.

Служебното правителство настъпи същата мотика като редовния кабинет през лятото - "Три месеца хуманност стигат", беше обобщил министърът на туризма Христо Проданов.

И тогава, и сега в последния момент, без стратегия, концепция и информация, бе обявен краен срок бежанците да напуснат хотелите, в които самата държава ги настани срещу заплащане за хотелиерите от страна на ЕС. Или да си плащат разноските. Новият срок хората да поемат към (неизвестни) държавни бази е 15 ноември.

"Парите попривършват" беше несломимият аргумент на служебния министър на туризма Илин Димитров (пред БНТ). В случая - парите по програмата за настаняване, които държавата плаща на хотелиерите за храна и консумативи.

По данни на институциите настанените сега в хотели граждани са малко над 20 000 души - с около 5000 по-малко в сравнение с лятото. Анализ каква би била разликата в разходите за настаняване сега и в бъдеще в държавните бази не сме виждали. Чухме обаче от министъра на туризма, че държавните бази са "хотели на ведомствата, където почиват всички български държавни служители и семействата им".

"Ние ги местим от едни хотели в други. Има различни категории, някои не са пригодени за зимата, в момента ги пригодяваме, слагаме печки и климатици където трябва, но условията са повече от добри. Дадохме срок от 15 дни, за да не е шоково и да могат бежанците да решат дали искат да се преместят".

Към края на октомври сметката показва около 180 млн. лв. разходи по това перо. Самите хотелиери също не знаят дали и как ще получат последните плащания по програмата.

Европейската солидарност в пари

Малко под 250 млн. евро е осигурил Европейският съюз за България в помощ на бежанците и последствията от войната - пряко или чрез преразпределяне на средства по съществуващи европейски програми.

Първият транш през април бе 148 млн. евро, но две трети от тях отидоха за мерки в подкрепа на бизнеса заради икономическите последици от войната. През лятото бяха отпуснати още 26 млн. евро по програмата REACT EU, а в последните седмици още общо 77,4 млн. евро от програмите Околна среда”, “Добро управление", “Иновации и конкурентоспособност”.

В деня, в който бе взето новото правителствено решение за местене на хора в държавните бази, се разбра, че България, Полша, Словакия, Чехия, Естония, Латвия и Литва ще получат допълнителна помощ от общо 100 млн. евро за бежанците от Украйна. Условието е, че средствата ще с отпускат не според декларираните разходи, а според резултатите в грижата за бежанците.

Един от "резултатите" се видя неотдавна във Варна, където действия на местни институции стъписаха и доброволчески организации, посветили се да помагат на украинските бежанци, а в този смисъл и на държавата.

Абсурдът от Варна

От 1 ноември украинските бежанци със статут на временна закрила могат да подават заявления, за да получат еднократни ваучери за храна и стоки от първа необходимост на стойност 100 лв. Финансирането отново е от ЕС - в размер на 40 млн. лева.. С раздаването на помощта са ангажирани регионалните дирекции на Агенцията за социално подпомагане в цялата страна. Дирекцията във Варна обаче изглежда се опитва да спести държавни пари и рискува хора, които имат право на подкрепата, да не я получат само защото са били подпомогнати от частни дарители.

За случая сигнализира в профила си във Фейсбук Татяна Кристи от фондация “Открито сърце” и той бъро стана национално известен. Тя получава писмо от директора на "Социално подпомагане" във Варна Христина Димитрова, с което е уведомена за започналата програма за ваучери. В писмото, адресирано до кмета на града и още няколко доброволчески организации, се уточнява, че помощта на стойност 100 лв. не може да бъде предоставяна на лица, които са взели “идентичен вид подпомагане” от дарителски групи.

В тази връзка варненската дирекция изисква от фондациите да предоставят информация за лица, които са получили подобна помощ от частни дарители след 29 септември. Аргументът е, че реализирането на подобен тип подпомагане “ще се счита за двойно финансиране” и това би било нарушение.

От писмото на варненската дирекция се разбира, че украинските бежанци, които са получили такъв ваучер като дарение, не могат да получат държавната помощ от 100 лв., защото това би било двойно финансиране.

В официалната обява за държавната програма такъв детайл не е посочен. Изискванията, които са изложени, са кандидатстващите бежанци да да имат статут на временна закрила (т.е. да имат регистрационна карта на чужденец), както и да попълнят анкетен картон, в който да впишат личните си данни.

В коментар за “Булевард България” директорът на "Социално подпомагане" във Варна Христина Димитрова каза, че в ситуацията “няма никаква причина за безпокойство”. По думите ѝ дирекцията се е свързала с няколко от организациите, за да ги информира за започналата програмата, и да ги попита дали те реализират “идентичен тип подпомагане”. Димитрова обаче не даде подробности какъв точно може да е видът на този тип помощ.

Татяна Кристи обясни, че не е говорила лично с директорката по въпроса, но сподели, че един от дарителите на фондация “Открито сърце” е провел разговор с Димитрова, в който тя потвърждава, че става въпрос за ваучерите и му казва, че няма причина да се притеснява, ако фондацията не е давала такива ваучери.

"Ние сме давали ваучери в този период и ще продължим да даваме ваучери. Нямаме никакво намерение да предоставяме каквато и да е информация на тази институция", подчерта Кристи пред “Булевард България”.

Може ли да се говори за двойно финансиране?

Така нареченото двойно финансиране се появява в разпоредби на Европейския съюз, тъй като проектът за ваучери от 100 лв. е финансиран с европейски средства по Оперативната програма за храни и основно материално подпомагане от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (2014-2020 г.)

Съгласно европейските разпоредби двойното финансиране трябва да се избягва, като държавите-членки трябва да се уверят, че няма повторно отпускане на едни и същи целеви разходи от бюджета и като цяло да не допускат прекомерното компенсиране на получателите. С тази разлика, че ЕС ясно посочва, че тези изисквания не се прилагат по отношение на "преки помощи, изплатени на най-нуждаещите се физически лица, като безработни лица и бежанци".

Отделно, за да има двойно финансиране, трябва да става дума за разпределяне на едни и същи европейски средства към лице, което ги получава повече от веднъж. Случаят не е такъв, тъй като нищо не обвързва ваучерите, които ще бъдат закупени по европейската програма, с тези от частните дарители.

В последната седмица се повтори и друг абсурд. Група от 35 души, сред които жени и деца, се оказа изпратена да живее във фургони край Елхово. А новината за това изобщо не дойде от държавните власти, които получават подкрепа от Европейския съюз именно за осигуряване на защита и подслон за бежанците.

А ако още не сте виждали новини за протести на бежанци от Украйа от други европейски страни - проблемът най-вероятно не е във вашия телевизор.

Искаме си базите! Или как хибридната война стана най-новото изпитание за украинските бежанци


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Важно днес

Хърватският президент скочи в собствения си капан. Получи забрана да е премиер

Зоран Миланович отказа да напусне поста си, за да участва в кампанията

16:47 - 19.04.2024