Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Отлагането на последната стъпка на България към еврото рискува да има тежки последици за цялата държава, сравними с най-големите кризи от 90-те години като моратириума по външния дълг при Андрей Луканов или хиперинфлацията по времето на Жан Виденов.
За това предупреждават водещи български икономисти и експерти в петиция до Народното събрание, кабинета "Желязков" и президента.
"Ако не се предприемат спешни действия от правителството за влизане на България в еврозоната ескалира риска от нова вълна на социални искания и политическа демагогия, която ще доведе до отслабване на фискалната и финансовата дисциплина при недостатъчно укрепнали независими, регулаторни и съдебни институции", се казва в тяхното писмо.
Авторите на петицията включват експерти като:
- Бисер Манолов - бивш председател на Фонда за гарантиране на влоговете, финансист и инвеститор;
- Евгений Кънев - макроикономист, доктор по икономика;
- Юлиан Войнов - икономист, специалист по икономически анализи и финансов мениджмънт;
- Георги Ганев - бивш депутат, преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски";
- Красен Станчев - основател на Института за пазарна икономика, депутат във Великото Народно събрание;
- Тихомир Безлов - главен експерт в програма "Сигурност" на Центъра за изследване на демокрацията;
- Маринела Петрова - бивш зам.-министър на финансите, и др.
Те определят отлагането на искането на извънреден конвергентен доклад за готовността на България да въведе еврото като "безпринципно решение гражданите", което излага фирмите и инвеститорите в страната на "редица явни и неявни рискове".
Докладът трябва да покаже дали България изпълнява всички условия на ЕК и ЕЦБ за присъединяване към еврозоната.
Според оценка на Българската народна банка - отговорът можеше да е положителен още през януари, но новоизбраното правителство реши изненадващо да отложи стъпката след внасянето на Проектобюджет 2025.
Икономистите обаче се опасяват, че зад отлагането стои съвсем друга причина - и тя може да се използва по начин, който да върне държавата с 30 години назад във финансово отношение.
Евентуалното поддаване на популистки идеи за увеличаване на разходите, според тях, може да доведе и до "висока вероятност от последващо политическо решение за изоставяне на фиксирания валутен курс на лева към еврото".
Това би прекратило и валутния борд, съответно: "екзистенциално ще се застраши стабилността на парично-финансовата и социалната система".
"Подчертаваме, че отлагането на искането на Извънреден конвергентен доклад за неопределено време, съчетано с ескалация на политическата демагогия ще има катастрофални последици за макроикономическата, финансовата и социалната стабилност у нас и няма да остане скрита за инвеститорите: местни и чуждестранни", казват авторите на петицията.
"По социален и макроикономически ефект такава стъпка бихме я сравнили с решението за обявяване на мораториум по плащанията по външния дълг от Правителството на Луканов през 1990 г. и решенията на правителството на Жан Виденов, довели до безпрецедентна хиперинфлация, валутна и банкова криза през 1996-1997, сринала заплатите и пенсиите до едноцифрени стойности и обезценила всички спестявания на цяло поколение", казват още те.
Икономистите призовават за "фискална и финансова отговорност на управляващите и парламентарно-представените партии, която да се прояви в спешно приемане на изпълним и реалистичен държавен бюджет с дефицит до 3%".
Те настояват и за промяна на гласуваните по-рано решения за рязко увеличение на разходите за заплати на служители в публичния сектор - вкл. полицаи.
"Призоваваме за подаване на искане до Европейската комисия за изготвяне на извънреден Конвергентен доклад не по късно от края на месец февруари", казват още авторите на петицията.
18 февруари беше ориентировъчната дата, за която премиерът Росен Желязков вече пое ангажимент като срок за подаване на искането за конвергентния доклад.
